BTS: Just Stay With Me

Част 2

Докато вървяхме към парка си приказвахме за всякакви тъпотии. Анна ми разказа за някакво момче, не разбрах много от това което ми каза. Стигнахме и видяхме групичката на Юнги. Отидохме при тях, за да запозная новото момиче с седемте момчета.
Аз: Оппа... това е момичето, което дойде на мястото на Дае.
Анна: Здравейте, аз съм Анна.
Шуга: Аз съм Мин Юнги. Може да ми казваш Шуга.
Всички се представиха и тръгнаха на някъде, но не ни позволиха до отидем с тях. Тръгнахме към едно кафене и там продължихме да си говорим. Су, момичето, с което прекарвам част от времето си в училище, ми писа.
*Хюра дойде ли човека от Пусан?*
*Да...утре ще се запознаете, сега сме на кафе!*
Погледнах часа и забелязах, че вече е 21:27. Предложих на Анна да тръгваме, за да може да се нагласим и да си лягаме, защото утре трябваше да ходим на училище. По пътя тя ми призна, че харесала Нам Джон или както му викат Рап Мон. Изненадах се, че още от пръв поглед е харесала някое момче от групата на брат ми.
Прибрахме се, Юнги беше направил вечеря, като никога до сега. Навечеряхме се и се качихме в моята стая, където Анна спа тази вечер, защото не искаше да спи в стаята на Дае.
~На следващия ден~
Будилника би в 06:10, както всяка сутрин. Събудих Анна и влязох в банята да се измия, докато тя стане. След това тя влезе в банята, а аз застанах пред гардероба и се зачудих какво да облека. Извадих сиви дънки и бяла риза. Оправих си косата и слязох да направя закуска. Анна слезе, за да ми помогне да направим палачинки. 30 минути по-късно вече бяхме готови и Юнги, също дойде да закуси с нас.
Когато приключихме със закуската, оппа излезе и запали колата, а аз и Анна си взехме чантите, обухме се и излязохме.
Стигнахме пред училище и както винаги Юнги се правеше, че не ме познава. Слязохме и тръгнахме към стаята по математика. Су ни пресрещна. Искаше възможно по-бързо да опознае новото момиче. Запознах ги и тръгнахме към кабинета. Качихме се, приготвихме се и звънецът би. Анна искаше да седне до мен, защото не познаваше никой друг, но аз и Су седим заедно, а тя не отстъпваше лесно. Скарахме се, но не ме интересуваше много много. Сега трябваше единствено да чакаме да свърши часът.
~В голямото междучасие~
Със Су вече си бяхме оправили отношенията. Седнахме заедно с Анна да хапнем нещо и тогава започна драма.
Су: Анна, а ти запозна ли се с приятелите на Шуга?
Анна: Да.
Су: Ииии..... хареса ли си някой? :D
Анна: Всъщност да ха ха.
Су: Кой? Кой? Кой? Кажииии миии!!!
Анна: Рап Мон. Много е сладък!
Когато чу тези думи, Су се намуси.
Су: Анна.. няма как да си харесваш Рап Мон, защото аз харесвам него. Иии следователно той е мой!!!
Аз: Чакай чакай Су не може да говориш така. Той не е ничия собственост. Той си има мнение и само той може да каже коя от двете ви може да е негово гадже.
Су: Ти си мълчи и си зяпай Таехюнг.
Аз: А ти си затваряй устата, защото ми писна да се караш с някой за момче!!!
Анна: Не спокойно Хюра , голяма работа. Та това е едно момче. Има още много.
Су се размърмори, но не разбрах какво каза. Тя стана от масата и тръгна на някъде. Засмях се. След 5 минути с Анна станахме и тръгнахме към кабинета по музика. По пътя Юнги ни спря(чудо не виждано).
Юнги: Хюра с момчетата ще излизаме, затова няма да се прибираме заедно.
Аз: Ами добре....
Той тръгна, но аз го хванах за ръката, за да спре.
Аз: Може ми да дойдем с вас?
Юнги: Хммм.... Ами добре тъкмо ще ни чуете.
Смятах, че няма да се съгласи, но се оказа, че съм сбъркала. Качихме се в колата на Джимин. Седнах до Таехюнг, а Анна до Рап Мон. Те започнаха да си приказват. Пътят не беше дълъг, затова стигнахме бързо. Не знаех къде сме, затова стоях до Тае. Застанахме пред една голяма сграда. Джин отвори вратата и влязохме вътре.