Джонгхьон усети как главата на Темин се плъзна над сърцето му, сякаш искаше да чуе насън ритъма на сърцето му да му помага да остане заспал, да го прати в още по-дълбок сън. Джонгхьон хвана ръката на Темин и целуна върховете на пръстите му, един по един, меките възглавнички сатенени на допир срещу устните му. След това остави ръката на любимия си притисната към бузата си. Пресегна се към челото на Темин, меката кожа като неносена коприна - студена, гладка и нежна. Започна да роши косата му и се усмихна за момент, щом си представи ужасената физиономия, която Темин щеше да направи на сутринта, щом забележеше платиненорусото гнездо, цопнато на върха на главата му. Белите кичури, леко натежали и на клечки от твърде многото продукти за коса, които коорди нуната беше изляла на главата му, бяха все още меки, но и леко мазни. Джонгхьон нямаше против.
Още с ръка в косите на Темин, Джонгхьон се заслуша в дишането му, напомнящо парен локомотив. Тихо поемане на въздух, последвано от рязка, но дълбока, спокойна и лишена от размисли въздишка. Неговата приспивна песен. Всяка вечер заспиваше със звуците на странното дишане на по-малкия, които имаха същият ефект върху Джонгхьон който имаше майчиният глас към малките рожбички, толкова запленени от любовта си към жената, дарила ги с живот, че и най-фалшивата нота бе симфония в ушите им.
Осъзнал чувствата си по време на фенсървисите им на "Internet War", Джонгхьон беше силно разочарован от неловкостта, която Темин излъчваше на първите им концерти, включващи това изпълнение. Постепенно нещата започнаха да се случват все по-естествено за Темин. Той вече гледаше на по-големия с други очи. Не му трябваха розовите очила на Лолита, за да промени цветът на света около му. Самите му зеници, като че ли се изменяха бавно във форма на сърца, щом Джонгхьон попаднаше в полезрението му. И с присъщата си директност, щом останаха сами двамата, Темин изръси необмислено:
-Хьонг, харесвам те.
Осъзнал думите си, Темин затаи дъх. Джонгхьон стоеше вцепенен. Тогава по-малкият изпусна дъха си и започна да излиза с бавни и изпълнени с грация крачки. Но внезапно около китката му се обви ръка. Със здрав захват, Джонгхьон му попречи да продължи към изхода на дорма.
- И аз те харесвам, Темини. - признанието излезе тихо, сякаш мъжът се притесняваше от нещо.
Мислейки си за тези им моменти от историята им като двойка, Джонгхьон се качи с ескалатор на кораба към Страната на сънищата. Използвайки въжената стълба, се извиси на мачтата, с надеждата зрението му да не го предаде и да види лутащото се съзнание на Темин сред тази необятна земя, да бъде до него, както телом, така и духом.
Скоро Темин, размърдвайки се в съня си, допря глава до тази на Джонгхьон, косите им невъзможно да бъдат различени една от друга, така както душите им се бяха заплели до неузнавамост една в друга.
