BTS: Just Stay With Me

Част 4

Всички гледахме учудено, кога е станало. Хае-Лон като видя как се целунаха, не можа да повярва на очите си и започна да плаче, като малко дете. Тя си тръгна. Анна не можеше да погледне Рап Мон в очите, нито пък той нея. Беше много неловко.
Рап Мон: Амм…..ъъ…. съжалявам, че стана така. Трябваше да се отърва от нея по най-бързия начин. А и поне сега мога да ти призная чувствата си.
Анна: Ам……ха ха не знам какво да кажа. Наистина не знам!
Рап Мон: Виж още като се запознахме в парка те харесвам, но не знаех как да ти го кажа. Ам ще разбера, ако ти не изпитваш същото към мен.
Анна: Да ти призная ….ъъм….. аз.. ъъ…също…мм..те ….харесвам..!
Рап Мон: Джинджаа?
Анна: Ами да.
Рап Мон: О, джаги-я! Амии…..искаш ли да сме…..гаджета….?
Анна: Да! Ха ха, разбира се!
Момчетата си тръгнаха, а след време се качихме в стаята ми. Анна реши, че иска да спи при мен. Легнахме си и започнахме да си говорим. Неусетно сме заспали.
~На сутринта~
Когато се събудих, видях че Анна вече е станала. Тя беше в банята, затова станах и си оправих косата. Приготвих си дрехите и Анна излезе. Аз влязох в банята да се измия, а Анна се облече и слезе надолу. Оправих се и отидох за закуска. Юнги също беше станал. Те ядоха , но аз не бях гладна затова си взех малко сладолед. Приключихме и тръгнахме към колата. Анна се притесняваше, Хае-Лон да не е разпространила за целувката и с Рап Мон. Когато стигнахме в училище се запътихме към кабинета. Всички ни гледаха много странно. Су не искаше да говори с нас. Причината бе целувката.
След часа тръгнахме да излизаме, за да отидем да си вземем вода. Докато слизахме по стълбите, Анна видя някой. Тя не отделяше очи от него и изведнъж тя се строполи от 10тата стълба на земята. Всички се скупчихме над нея. Дойде лекарката и се намърда между нас, за да види какво става.
-Как се казваш?-попита тя.
-Анна.
-Анна трябва да те заведат по най-бързия начин в болницата, защото имам опасения, че кракът ти е счупен.
Аз: Ани отивам да викна Рап Мон!
Анна: Добре.
Когато тръгнах към кабинета, в който караха сега момчетата, видях едно подозрително момче, което гледаше към Анна с подсмешка. Не му обърнах много голямо внимание, но като го гледах не ми изглеждаше никак познат! *Може да е някой нов ученик* си мислех. Викнах Рап Мон, а той с притеснение тръгна към Ани. Взе си ключовете за колата, взе на ръце Анна и тръгнахме към болницата.

------
Благодаря, че четете книгата ми! ❤