BTS: Just Stay With Me

Част 10

Времето си минаваше. Мина един месец и Анна трябваше да се връща в Пусан.

~Седмица преди Ани и да замине~
Сутринта станахме, оправих ме де, закусихме и се нагласихме да тръгваме към училище. Пред училище Ани я пресрещна Джънг Су(той си мислеше, че Анна му принадлежи. Пазеше я само за себе си и искаше те да станат гаджета,  но Ани винаги му отказваше.).
-Ани, джагия. Как си? - извика, като я видя и разтвори ръце за прегръдка. Рап Мон стоеше на  няколко метра зад нея. Та се обърна към него, после пак погледна Джънг Су. Прегърна, усмихна се и се за тима към него.
-Добре съм, Джън.. Оппа. - каза опряла глава на гърдите му. -  а ти как си?
-Ами и аз съм добре, айде навътре. - предложи обръщайки се назад и се запътиха към входа на училището.

~След часовете~

Излязох, за станах до оградата и чаках Ани. Вместо Анна обаче, дойде... Джънг Су.
-Ей малка Хюра. И на теб ще го кажа : Анна е моя. Нито ти, нито приятелчетата на брат ти, няма да я доближавате. Разбра ли ме? - каза на висок тон, докато вадеше нож от якето си. - Или.... - прекъснах го.
-Или какво. Можеш само да заплашваш, но явно си далеч от действията. - викнах по-силно и от него.
-Или това*вдига ножа нагоре*, ще мине през Анна.- той замахна с ножа и ме проряза малко по-нагоре от ключицата и без никакви други думи си тръгна.
Аз се изплаших от Джънг Су, затова помолих едно непознато момиче да я доведе в къщи. По пътя срещнах Исеул. Когато видя раната се притесни, но не и обърна голямо внимание след като се заговорихме. Тя за почна да ми приказка за нейната любима група-2NE1.
-Хюра...те са невероятни. А Парк Сандара, тя пее божествено. Тя ми е идола. Някой ден и аз ще стана като нея. Та ние сме като близначки... - тя продължаваше да говори, но на мен не ми се слушаше, какво ще ми каже тя за някоя известна личност. Чувах само ''дрън дрън дрън''. - Хюра... Слушаш ли ме? - сега стана неловко.
-Ъъ... Да.. Да разбира се. - сведох глава.
-Защо тогава не ми отговаряш? - зададе въпроса, а аз се огледах вече бяхме стигнали до къщата ми.
-Защото... Защото аз съм до тук. - отговорих и с усмивка на лице, отключих и влязох. Точно преди да затвори вратата след себе си, видях Исеул, която стоеше пред вратата и искаше да влезе.
-Хюра сега какво ще правим?- попита ме влизайки вътре.
-Ами не знам! Ти измисли нещо.
-Хайде.... Ооо хайде да пеем това ми е любимото занимание. - предложи с голяма усмивка.
-Ами добре. Ще пуснем музика на телевизора и ще пеем. - принудителна усмивка се появи на лицето ми.

~Няколко часа по-късно~

Анна се прибра и най-после спряхме да пеем. Тази Исеул пее по-зле и от раждаща камила. Изпратих я (макар да не искаше да си тръгва) и отидох при Ани.
-Какво стана? Защо се забави толкова? - притеснено я попитах.
-Първо ти ми кажи, каква е тази рана!?
-Нищо... Ударих се! Сега ти отговори на въпросите ми!!! - измърморих изнервено.

------
Благодаря, че четете. Надявам се да ви хареса.