BTS: Just Stay With Me

Част 14

Стигнахме си и слязох ме от колата. Тъкмо да влезем вътре(влезЕМ, защото Юнги покани момчетата в къщи) и Тае ме дръпна за китката.
-Джагия хайде в парка. - усмихна се и ме дръпна към себе си, озовал се в голямата му прегръдка.
-Тае...добре хайде - но като тръгнах той стоя като закован на място си. - Тае ще тръгваме ли?
-Ти май няма да започнеш да ми викаш оппа, а? - намуси се - Ами добре и аз няма да ти викам джагия. - каза сериозно, но усетих, как щеше да избухне от смях.
-Ахаа така значи. Добре... - спрях, а той се завъртя и се усмихна само доволно - не ми викай джагия- продължих аз. А той избухна в смях, явно вече не можеше да го сдържа в себе си.
-Хайде джагия да тръгваме.-усмихна се и ме прегърна през рамо.
-Тае нали нямаше да ми викаш така. - засмях се - обичам те оппа. - той ме погледна и ме целуна по челото.
Когато тръгнахме, оппа видя някой да се крие зад колата на съседите. Той се заинтересова и отиде да види кой е там. Аз отидох с него. Това което видяхме ме шокира. Исеул. *Какво по дяволите правеше там, защо се скри, когато тръгнахме натам?* мислех си, но не можех да си отговоря.
-Исеул, какво правиш тук? - попитах любопитно. Тя не ми отговори, а скочи да прегръща Таехюнг. Той няколко пъти се опита да я избута, но без ефект. Тя го целуваше по цялото лице. Гледах и не вярвам на очите си. Как смее да целува гаджето ми.
-ИСЕУЛ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСА МИ!!! - извиках през сълзи.
-Дойдох при моя оппа! - усмихна се самодоволно, а аз се струпани на земята и започнах да плача.

-----
Благодаря, че четете книгата ми. Надявам се да ви хареса!