BTS: Just Stay With Me

Част 17

~Понеделник сутрин~
Юнги и Таехюнг вече се бяха оправили отношенията.
Слязох долу, за да закуся. Шуга вече беше готов и гледаше телевизия. Аз и Дае си изядохме палачинките. Приготвихме се и се качихме в колата. Както винаги, като пътуваме тримата, аз седнах отзад. По пътя срещнахме Таехюнг(ама разбира се) ииии брат ми го качи(как иначе). Аз не бях говорила с него, от както го блокирах.
-Хюра... Може ли да поговорим? - попита ме със срамежлив и натъжен глас.
-За какво има да говорим? - обърнах се към него.
-За онзи ден. Джагия моля те! Как да ти докажа, че обичам само теб??? - упоритстваше Тае.
Този момент беше най-гадния в живота ми. Сърцето говореше едно, а умът друго. Не знаех какво да кажа. Още го обичах, но не можех да му го кажа. Бях раздвоена.
-Прави каквото искаш. Не можеш ли да разбереш, че това което правиш вече, не ме засяга. - казах му със сълзи в очите.
Колата спря. Стигнахме, а аз веднага слязох и тръгнах към входа на училището. Ии... някой ме хвана за ръката. Обърнах се и видях Джимин.
-Ще ме изслушаш ли? - попита ме ядосано - Попитах нещо!
-Д...да...но за какво имаме да говорим Джимин? - бях уплашена. След тези думи, той ме дръпна и ме за влече на някъде.
-Ето, сложи си я - той ми подаде черната си маска - не искам да си помислят нещо. - сложих я и продължихме.
Отидохме зад някаква сграда. Неразбирах каква става. По пътя той ми говореше :
-Хюра.... - прекъснах го.
-Къде ме водиш Джимин??? - промърморих притеснено.
-Не ме прекъсвай!!!!! - извика още по ядосан.
-Д...д..д..добре. Съжалявам. - бях изплашена, страхувах се къде ме води Джимин и защо изведнъж реши, че трябва да се ядоса и да си го изкара на мен.

----------
Съжалявам, че качих толкова късно, просто нямах време да пиша,но за напред ще чакам по-често. Надявам се да харесате тази част. Благодаря, че четете историята. ❤