BTS: Just Stay With Me

Част 19

Краката и ръцете ми бяха завързани. Зачудих се, какво става, къде съм, защо съм вързана и кой ме е завързал. Човекът, който до преди малко беше до мен, вече го нямаше. Ослушах се и чух някакъв глас. Предполагам, че говореше по телефон, защото не чувах някой да отговаря. Гласът се усилване. Човекът се приближаваше. Вратата се отвори и мъжка фигура се разкри пред мен. Той се доближи до мен, измърмори нещо и затвори телефона. Клекна до мен и ме огледа.
-Ей, красавице...-прекъснах го..
-Кой си ти? Къде съм? Защо съм тук? - започнах да го обливам с въпроси. Той ми стисна бузите.
-Красавице ще се прекъсваме, така ли? - викна той.
-С...съжалявам. - уплашено казах, поглеждайки надолу.
-Хм...добре името ми е Чен. Ти си... Хюра нали? - кимнах.
-Колко е часът? Моля те, кажи ми къде съм!? - попитах го със сълзи на очите.
-Часът е - погледна часовника на ръката си - точно 21:57, а къде си не мога да ти кажа. - той се усмихна, пусна ме рязко(от което ме заболя) и тръгна да става. Опитах да го хвана за ръката, но нали съм вързана и не успях.
-Чен - повиках го, той кимна - от тези въжета ме болят ръцете, може ли да ме развържеш. - помолих го, но не отделя очи от земята. Той се доближи до мен.
-Хитра си - погледна ми китките, където бях вързана - ммм нека помисля, не! - думите му бяха изпълнени с омраза, но от къде идваше тя.
-Моля те! - погледнах го в очите.
-Мислиш, че едно моля те ще промени нещата ли? - той ме изгледа ядосано. Виждаха се сълзи в очите му, както и в моите.
-Чен, какво има. - попитах го загрижено.
-Млъкни! - удари ме и излезе ядосано от стаята, в която бях.
Опитвах какво ли не, да се освободя от тези въжета, но нищо не направих освен да разраня ръцете си още повече. Накрая просто се отказах. Нямаше смисъл да правя каквото и да е. Реших да легна и да заспя и всичко да се окаже сън.

----------
Сори за грешките. Благодаря, че четете историята ми. ❤❤❤