Странната любов

Началото на приключението

Здравейте!Аз съм Тея Мерлин и съм от Япония.Аз съм на 15 години и скоро почвам училище.Уча в училище Яхагама.Живея с брат си-Стивън на 20 години,но без родителите ни,защото те отидоха да работят в Англия..Аз имам руса коса,сини очи и съм леко ниска.
Почна първият учебен ден.Беше много депресиращо.Аз бях с двете си приятелки-Мака и Луси.Дадоха ни учебниците и учителите ни мотивираха да учим повече през тази учебна година.Мойте оценки бяха много хубави.Имах петици. После всички си тръгнахме.
На следващият ден вече почнаха учебните занятия.Аз отидох с Луси и Мака до столовата да си взема нещо за ядене.Когато се връщахме от столовата към стаята по английски език и видях едно доста красиво момче .Толкова се бях концентрирала върху него,че без да исках се буднах в него.Падна ми храната(беше в пакетче).Той ми я подате.И просто каза внимавай повече глупаче.Беше толкова сладко.Но аз дори не му знаех името.След това преживяване отидохме в часа ни.Госпожата ни каза,че ще имаме нов ученик и всички се чудехме кой е.И дойде онова момче ,с което се бях блъснала.Госпожата го приветства и каза,че момчето се казва Коу.Свърши часа.Аз и приятелките ми отидохме до столовата и забравих да кажа,че ям доста.И да отидохме и си бях поръчала три сандвича със сок от ананас.Те бяха две продавачки.Попринцип винаги слагат храната в торбички,обаче бяха свършили и не ми се чакаше и просто казах на едната продавачка да ми ги даде без торбичка.Когато щях да отивам към стаята другата продавачка ми се развика,че не съм си платила храната,а всъщност си я платих.И станаха спорове.Мака и Луси ми казват да си призная,че съм откраднала храната,но аз не съм я крадяла.И изведнъж Коу момчето,което захаресах почна да ме защитава.Каза им,че ме е видял да си плащам.После дойде продавачка ,на която и платих и каза,че съм си платила и така всичко отихна.После благодарих на Коу,че ме защити.Той ми отговори,че наистина не съм била откраднала и не е трябвало да ме обвиняват.Изведнъж почна да говори за Мака и Луси,че не са ме били защитили и че те не са ми били истински приятелки.Аз му отговорих,че той греши.Коу каза,че той е прав и си тръгна.Знаех,че всичко това,което каза беше истина.Аз просто бях приятелка с тях, че съучениците ми да не ме помислят за загубенячка.И просто не знаех какво да правя.Имаше едно момиче от моя клас,което ядеше само.Момчетата я мислеха за сладка,но Мака и Луси не я харесваха.Тя се казваше Юри.Момичетата от класа и се подиграваха,защото яде сама и тя излезе навънка да яде.Аз отидох след нея.Почнахме да ядем двете.Когато се наядохме тя ми подари някакъв плюшен ключодържател и ми благодари,че съм била с нея.Аз и благодарих.Беше много мило,но трябваше да отивам при Луси и Мака.И така свърши учебният ден.Когато отивах към нас видях,че Коу е пред мен и го настигнах.И го питах къде живее.Той ми отговори,че ей ся ще видя къщата му.След около две минути стигнахме до къщата му.Беше красива.Казахме си чао и аз си отидох в нас.