BTS: Just Stay With Me

Част 23

Разказах всичко на момчетата. Таехюнг се ядоса най-много. От това негово действие разбрах, че той наистина я обича много.

~След часовете~
Някакво момиче ме спря. От Таехюнг разбрах, че това е момичето, зареди което Хюра му се сърди. Името и беше Исеул. Тя много приличаше на човека, който изпрати родителите ми в Америка. Тя ме дръпна за лакътя.
-Хей, сладурче. - тя се доближи до мен и ме хвана за врата. - как е сестра ти? - *тя намеква ли нещо* помислих си. Тя се подхилкваше.
-Познаваме ли се? - попитах.
-Шуга, сладък сладък Шуга. - тя беше прекъсната от Джин.
-Йнги, айде идвай, не се занимавай с нея.
-Не. Вие тръгваме. Аз ще ви настигна. - бях заинтересован, от това което ще ми каже тя.
-Щом казваш. - той се обърна и тръгнаха, а Исеул ме задърпа на някъде.
-Какво искаш? - попитах я ядосан.
-Сладурче замълчи.- телефонът и звънна. Тя вдигна - да да идваме. Да добре. Разбрах.
-Амм...сега ще ми обясниш ли къде отиваме? - попитах с досада.
-Не - изсмя се тя - ей сладурченце. - тя ме погледна и започна да ми пипа плочките. Ударих и ръката.
-Сладурченце ще викаш на брат си, също така да не си ме докоснала. - изхъсках насреща и. Тя се изсмя и ме хвана под ръка.
-Май май се сети коя съм. - къмнах без да казвам нищо - Още помня този ден - и без да поглеждам към нея разбрах, че се беше разплакала - добре, че беше Кай, за да каже че си бил ти.
-Виж.. - тя ме прекъсна.
-Не ми се оправдавай. Сега ще разбереш, малка част от това, което причини на мен и семейството ми. - стигнахме пред някаква къща. Тя почука, но никой не отвори. Извади ключа си и отключи. Влязохме вътре. Като затвори вратата тя ми хвана ръцете. Едно момче дойде и ме завърза. Той се подхилкваше през цялото време. Тръгнахме по един дълъг коридор.
-Е Мин Юнги, аз съм Чен. - представи ми се той.
Влязохме в една стая и той ме блъсна, а аз паднах на пода. На пода лежеше Хюра. Тя не помръдваше. Чух заключване на вратата. Отидох до сестра ми.
-Хюра, Хюра. - повиках я притеснен.

~Гледна точка на Хюра~

Някой дойде до мен. Повика ме по име. Гласът му ми беше много познат. Но не можех да се обърна и да видя кой е. Беше ме страх.
-Хюра, моля те кажи нещо - той дойде до мен и ме разтърси. Тогава разбрах го това е Юнги. Отворих очи. И го прегърнах.
-Оппа - разплаках се - ти си тук.
-Разбира се. А сега ще измислим начин да се измъкнем. Изобщо не ми се стои тук. - каза ми с весел глас.
Аз се усмихнах и кимнах.
Той ме огледа, за да се увери, че съм добре. Видя ми китките. От всички опити да развържа въжетата, се бях наранила много.
-Дай ще ти помогна да се развържеш - той се доближи до мен и за 4-5 минути вече ме беше освободил от въжетата. Помогнах и на него. Станахме и започнахме да се въртим, за да търсим изход. Имаше прозорец, но той беше с метална решетка.
-Прозореца - посочи към стената - от там ще се измъкнем.
-Юнги, не сме толкова малки, че да се промушим от там. - засмях се.
-Я не ми се смей. Знам, че няма да можем да минем от там. - той извади телефона си от задния джоб и се обади на някой - Ало Джей Хоуп нали знаеш къщата с металната решетка, която е на съседната улица от сградата. - отсреща се чу глас - Ела тук с момчетата. Трябва ни помощ. Да да с нея съм. Добре. - и затвори телефона. - момчетата ще дойдат след малко. На мен ми стана някак притеснено, как ще погледна Таехюнг в очите след случилото се. След като разбрах, че Исеул само се е възползвала от мен, за да успеят да ме отвлекат. Нямах смелост.

--------
Надявам се главата да ви хареса. Съжалявам за грешките и благодаря, че четете историята ми. ❤❤❤