BTS: Just Stay With Me

Част 24

След време момчетата дойдоха. За моя радост Таехюнг не беше с тях.
-Къде е Ви(така му викаха)? - попитам брат ми.
-Той има работа.

Аз си отдъгнах. Очите ми бяха кърваво червени от сълзите, които бях изплакала. Не исках да правя нищо друго, освен да стоя. Момчетата изтръгнаха мрежата и тръгнахме да излизаме. Юнги излезе преди мен. Стъпка на земята и ми подаде ръка, за да ми помогне. В същия момент Исеул и Чен влязоха.
-Къде си мислиш, че отиваш? - погледна момчето към мен. Прибяга до прозореца, където бях аз и ме хвана за китката. Започна да ме дърпа към него.
-Пусни я! - извика напълно познат глас. Чен започна да се смее. Аз се обърнах и видях Таехюнг.
-Какъв си ти?
-Оппа това е един приятел. - каза Исеул и му намигна.

Юнги скочи на прозореца и влезе в стаята.
-Остави я - заповяда му той - не ти ли стига, че я остави без родители на 11 годишна възраст. - говореше на висок тон. Когато чух думите му останах безмълвна.

~Гледна точка на Таехюнг~

Докато се опитваше да се измъкне от ръцете на това непознато за мен момче, чу думите за родителите ѝ. Тя се стъписа. Гледаше празно в една точка, а в очите ѝ се четеше мъка.

-Не. Не ми стига. Глупак ти изнасили сестра ми. Очакваш, че ще ти се размине ей така. - заспя се той и задържа Хюра към вратата. Тя се струполи на земята и продължаваше да гледа празно.

-Хюра! - извикан и тръгнах към нея. Качих се на прозореца и отидох до нея.

~Гледна точка на Хюра~

Не знаех какво да правя. Разбрах защо родителите ми не са до мен. Не можех да повярвам, че брат ми ми е да направи такова нещо. Тае дойде до мен. Не знаех какво да правя. Не можех да обеля и дума. Чен се смееш доволен, а аз...аз не можех да си помисля дори какво ми се случва.

-------
Извинявам се, че се забавих толкова много. Благодаря, че четете тази глупост.