1 глава

151 8 4
                                    


        Беше нощ, а аз още не спях. Семейството ми  хъркаха като вълци и ги чувах от стаята ми. Мразех този факт, но се налагаше да ги търпя. Навън беше ледена епоха. Пушех петата си цигара и се нервех на най-добрата ми приятелка. Не я харесвах, просто ми беше прекалено близка. Оо, не ме разбирате погрешно. Бях гей и се гордеех с това. Нашите още не знаеха и не исках да знаят, защото мислех, че ще ме изгонят от нас. Нямах смелост да им призная тази моя тайна, която прекалено много време пазих. Само тя знаеше,момичето, за което убивах и щях да направя всичко. Тя се казваше Меган и бяхме от един клас. Страхотен човек беше и много я уважавах. 

****

  Стаята ми беше мръсно черна с бели мебели. Обичах комбинацията между черно и бяло. Сякаш ми действаха успокоително  и ме радваха много. Бях седнал на терасата ми  и пушен вече седма цигара. По дяволите много пуших и доста пъти прекалявах. Усетих вибрация в панталона ми и за малко потръпнах, но след минута се усетих, че е телефона ми. Погледах екрана и видях,че е Меган.

-Ало?-гласа ми трепереше от студ.

-Искаш ли да излезем?-попита Меган

   Нищо ново за нея. Излизаше си когато си поиска и се връща когато желае. Много шантаво момиче. За щастие и аз можех да се измъквам скришно от вкъщи без никой да ме разбере.

-Разбира се. Кога съм ти отказвал?-усмихнах се

-Никога бебче.-избъзика се тя.

-На нашето място Меги?-попитах като се изправих прав и се огледах за външната ми батерия, защото нямах батерия.

-Да. Хайде до десет минути съм там.-каза тя и затвори.

   Заебах батерията и тръгнах към големия ми кафяв гардероб. Там буквално всичко имах. Имах голям избор, защото нашите ме глезиха прекалено много. Очите ми се спряха върна черна блуза, с която мускулите ми изпъкваха и тесни черни дънки. Щях да обуя най-нормални кецове. Отидох до тоалетна, за да измия зъбите и лицето си, защото не можех да изляза така с мазна кожа. Огледах обемната ми коса и се подсмихнах, когато видях, че съм перфектен. 

'Хайде де Логан'-стреснах се от звука.

  Не очаквах, че ще ми пише. Та аз се гласих като някаква кифла, а тя за пет минути  беше и готова и стигнала до там ..

Strange loveWhere stories live. Discover now