Strange love

2 глава

2 глава

*Гледната точка на Логан*

   Тя все още ме масажираше. От устата ми излезе шумен стон и тя се усмихна. По дяволите Меган добра си! Но защо точно с мен като знаеш, че съм обратен? Пробваш ме колко се правя или? Тъпото беше, че ми харесваше какво правеше и не исках да спира...

-Тези панталони са ненужни Логан.-каза много секси Меган и започна да смъква леко панталоните.

Спрях я. Не исках по дяволите!

-Спри докато не е късно...-казах

-Защо? Не ти ли харесва това което правя? Виждам по лицето ти, че откачаш в момента и по издутината ти в панталоните.-намигна ми.

-Съжалявам, но не съм като теб. Нормален.-наведох глава като разбрах, че има нещо странно в нея.

    Беше по-различна, по-нахална и дразнителна. Преди можехме да говорим с часове без да се изморим, но сега е различно. Тя искаше повече от приятелство, но не можех да й го дам...

-Меган ..-направих палза като осмислих всичко отново.-Нали знаеш, че съм хомосексуален? –изправих глава и я погледнах намръщен.

-Знам ..-разплака се.

-По дяволите Меган. Защо постоянно плачеш в мое присъствие? Защо винаги си такава лигла?

   Ядосах се! И то много. Не ми издържаха нервите и станах от мястото си. Започнах да чупя всичко, което ми се изпречи по пътя. Меган беше станала от леглото, на което бяхме легнали и се беше доближила до мен. Какво искаше?

*Гледната точка на Меган*

     Исках да го направя с Логан. Силно се съмнявах в това, защото знаех, че е хомосексуален, но нищо не пречеше да опитам. Нали?

***

   Прокарах ръката си покрай левия му крак и усетих как му изтръпна крака. Стресна се.

-Да продължа ли?-попитах като леко стиснах члена му.

    Логан издаде силен стон и тогава разбрах, че не е напълно гей, а би, което много ме радваше. Лъгал ме е в очите и се е подигравал с чувствата ми. Егати! Усмихнах се и продължих като малко по малко смъквах панталоните му надолу. Щях да го съблека!

-Тези панталони са ненужни Логан.-казах и се усмихнах до уши.

Да, харесвах го. Не мога да отрека. Беше красив, умен, чаровен...

***

     Той скачаше и чупеше всичко, което му се изпречи от пътя. Станах от мекото легло и тръгнах към него, за да го спря. Не исках после да отговарям пред шефа на баща ми.

-Логан спри!-извиках

     Логан спря и ме погледна право в очите. Доближи се до мен и се спря за минута. Гледаше ме с тези зелени очи и се усмихваше. Не знаех какво щеше да направи, но тръпки ме побираха.

-Спрях.-усмихна се.

    Той се беше успокоил?! Най-накрая. Доближих се още повече до устните му и усещах дъхат му в лицето.

-Какво си намислила Меган?-отстъпи крачка назад.

-Спокойно. Моля те довери ми се.-хванах ръката му и го доближих до мен.

   Устните ни бяха прекалено близо и аз направих първата стъпка. Опитвах се да го целуна, а той седеше. Все едно целувах стената честно. Но какво очаквах? Той е обратен и нямаше да ми отвърне.

-Аз..-замълчах, защото не знаех какво да кажа.

    Логан ме погледна намръщи се и излезе от апартамента. Беше наранен прекалено много от постъпката ми. Мамка му! Ядосах се на себе си. Защо не можех да си търпя както в миналите години? Защо сега той трябваше да знае, че го харесвах прекалено много? 

*** 

   Лежах и си припомнях спомените от преди малко. Спомням си как лежах върху гърдите му, а той милваше кафявата ми коса. Сълза се спусна по лицето ми. Защо трябва да е толкова трудно?