Част 25

321 29 0
                                    

Не знаех дали да се ядосвам, дали да викам или да плача. Просто стоях и гледах. В следващия момент, някой ме избата и паднах. Тогава вече не успях да сдържа сълзите си. Таехюнг ме взе на ръце и ме заведе до прозореца, където ме подаде на Джимин. Излезе от стаята и ме взе отново. Без да мисля се гушнах в него. Той ме целуна по челото и ме притисна близо до гърдите си.
Заведоха ме до тяхната сграда. Влязохме вътре. Отидохме до пейките. Аз все още не можех да се съвзема.

-Моля ви искам в къщи. - станах и тръгнах да излизам. Дае ме пресрещна на вратата.

-Хюра добре си! - зарадва се той и ме прегърна. Джънгкук не догони, когато излязох през вратата.

-Хюра...Хюра. Изчакай моля те. - повика и тръгна към мен, но аз не му обърнах внимание. Гледах към земята, а сълзите се стичаха по бузите ми - Виж Шуга не е правил нищо, смисъл не е изнасилвал онова момиче. - погледнах го празно.
-Не знам пътя до вкъщи. Моля те заведи ме до там. - казах и отново погледнах надолу.
-Добре.

Стигнахме пред вкъщи. Вратата беше отключена. Влязох и се качих в стаята ми. Не можех да понеса повече болка. Легнах на леглото си и затворих очи. Неусетно съм заспала.

~Седмица по-късно, сутринта~

Будилникът ми би. Беше сряда. Станах и се оправих за училище. Влязох да се изкъпя, да си измия зъбите. После се облякох. Обух си черни дънки и черна на черепчета блуза. Слязох долу да си обуя кецовете и да тръгна.
Стигнах пред училище. Не исках да ходя с Юнги и Дае, затова тръгнах пеша. Все още не бях говорила с никой. Не можех да погледна никой. На вратата ме чакаше изненада.

-----
Това е новата глава. Надявам се да ви хареса.

BTS: Just Stay With Me Où les histoires vivent. Découvrez maintenant