*Гледната точка на Меган*
Деня ми мина весел, защото бях с Логан. Като изпушихме цигарата избягахме от училище и сега седяхме и се смеехме в нашия апартамент. Много ми харесваше.
-Какво мислиш?-изпуснах се.
-За това колко си красива.-каза и ме целуна по носа.
Колко сладко! Обичах, когато е мил с мен, а не постоянно да ми вика. Обичах той да е моето момче, но той не беше. Казваше, че е обратен, но всъщност не мислих, че е. Исках да легна на гърдите му.
-Ще легна на гърдите ти Логан.-станах и отново се наместих.
Той нищо не каза. Гледаше телевизора и мълчеше като пълен задник. Мразих тишината. Убиваше ме.
-Това мисля, че не беше цигара.
-Да.-каза през спокойно без да му пука.
-А какво беше?
-Трева.
Моля? Да не би току що да бях пробвала трева и да ми хареса? Коя бях аз. Страхотно. Как можах да си позволя да падам толкова надолу и да се излагам? Бях се заклела да не пробвам трева, но за жалост не можах да го спазя. По дяволите Логан!
****
Изправих се и тръгнах към тоалетната. Щях да му покажа кой е шефа и от къде изгрява слънцето. Взех специалното хапче и го сложих в джоба на дънките си. После се огледах, оправих косата си и излязох навън. Трябваше да отида до кухнята и да взема чаша с вода. Дано да му подейства лекарството и после да се научи, че не трябва да прави гафове с мен.
-Меган?Къде изчезна?-чух гласа на Логан и побързах да изсипя съдържанието на опаковката в чашата.
Бързо разбърках с лъжица и тръгнах към спалнята. Той отново лежеше и гледаше телевизор. Скука.
-Искаш ли вода?-предложих му
Той кимна и взе чашата. Изпи цялото съдържание за две минути и сложи чашката на шкафа. Легнах до него и отново настаних главата си на добре изградени гърди. Погледнах надолу и панталона му беше станал. Ха, нека му.
-По дяволите.-изпсува.
-Какво има сега?-направих се на ударена.
Той вдигна ръце и показа издутите му гащи. Напуши ме на смях и почнах да се смея. Е, явно на него не му беше смешно, защото ме гледаше злобно и ме убиваше с поглед.
-Нали беше хомосексуален? Тогава защо постоянно в мое присъствие ти става?
-Истината е, че не мисля че съм напълно гей, а би.-изказа се.
Мазна усмивка се лепна на лицето ми. Това значеше, че можеше да го направи през спокойно без да се притеснява за нищо. Погледнах го в зелените очи и потънах в тях. Толкова бяха големи.
*Гледната точка на Логан*
По дяволите стана ми. Сам се издавам така. Меган мисля, че разбра, че не съм гей, а би. Поне така мисля, не бях сигурен.
-Нали беше хомосексуален? Тогава защо постоянно в мое присъствие ти става?-попита и се намръщи.
Не знаех какво да кажа. Бях без думи. Истината е, че аз самия не знаех какво съм и заради й казвах, че съм гей. Виждах раздразнението в очите й.
-Истината е, че не мисля че съм напълно гей, а би.-казах и очаквах шамар от нейна страна.
Мамка му тя се усмихна по най-мазния начин. Какво ли е намислила сега?
-Виж сега Логан...-направи палза –Искам да го направя с теб. Толкова много те обичам, че не можеш да си представиш. Всяка нощ рева в моето легло и на сутринта се събуждам с подпухнали очи и лошо настроение. Длъжна съм да прикривам всичко това с грим и да се правя на щастлива, но не бях.
-Не знам какво ти е, но на мен ми е зле в момента с тази издутина. Трябва да направиш нещо...
Тя клекна и сложи ръце на колана ми. Чакаше команда за това. Разкопча колана ми, после копчето и ги свали надолу. Голямата ми издутина се показа на показ и чакаше да я смъкнат надолу.
-Меган..-притеснено казах.
-Да?-попита спокойно
-Сигурна ли си че можеш?
-Разбира се. Не е трудно Логан.-каза и захапа боксерките ми. Ох по дяволите подлудяваше ме. Исках да смъкне шибаните боксерки и да ми направи свирката, но тя в момента ме дразнеше. Изведнъж тя се изправи и погледна. Ще ме остави така ли?
-Спокойно няма да те оставям така. Ако това мислиш.-намигна ми и направи знак да вдигна ръцете си, за да махне блузата ми.
Знаех си, че ще ми хареса и следващия път ще искам пак, но не можех да я използвам за секс. Не бях такъв човек и щеше да ме гризе от вътре.
YOU ARE READING
Strange love
FantasyЕдин хомосексуален и едно нормално момче. Те се срещат и от този ден всичко се преобръща. Какво ще направи Марк, за да спечели момчето и да се щастливи? Ами ако не успее да прекрачи страха си и да признае всичко?