College Love Or Something More

ПЕТ

Все още го гледах и чаках да чуя какво ще каже. Той ме гледаше, разбирах, че премисля нещо наум, но не започваше да говори. Какво толкова имаше да ми казва? Важно ли беше? Стоях и го гледах в очите, без да казвам нищо. След малко гласът му наруши тишината между нас. 

- Виж, Джиджи.. – каза, стана от леглото и започна да обикаля стаята в кръг, сложил ръце на главата си.

- Какво има, Зейн? – попитах, гледайки го. Изглеждаше нервен, притеснен, мислеше нещо и това ясно си личеше. Но какво мислеше?

- Виж, Джиджи, ще се видим после, става ли? – доближи се до мен, целуна челото ми и излезе от стаята. Какво беше това сега? Какво трябваше да си мисля? Той очевидно трябваше да ми каже нещо, но не можеше, нещо го спираше. И кога за бога е това после, дали ще мога да изляза, когато Джо е тук и какво ще му обясня. Тогава се сетих, че той ще ме чака след часовете, за да се приберем заедно, а аз бях у дома с изкълчен глезен. Трябваше да му се обадя и да му кажа, но първо трябваше да се съобразя с часа, защото можеше да е в клас. Отворих чантичката си и започнах да търся телефона си, вече бях на ръба на паниката, защото не го откривах, но точно тогава го видях в страничното джобче. Взех го и го отключих. Погледнах часа, беше 11:00ч., часовете приключваха в 14:30 часа, имах време. Следващата пауза между часовете беше след десет минути. През това време реших да отворя фейсбук и да видя какво ново има там. Гледах стената, нищо интересно, но изведнъж нещо прикова вниманието ми. Аз и Зейн, който ме носи на ръце до неговата супер скъпа кола. МОЛЯ?!? Какво беше това? Погледнах на кого е снимката и влязох в профила му. Беше мъж на име Ник Брукс, очевидно беше някакъв папарак, защото имаше и други снимки на популярни хора, като Зейн. Боже мили, ами, ако го видеха състудентите ми или някой от колегите или съдружниците на Зейн? Трябваше да му се обадя незабавно! Излязох от фейсбук, но се сетих, че не съм запазила снимката, върнах се, копирах я в телефона си и набрах Зейн. Сигналът се чу точно два пъти, когато той вдигна.

- Ало, Джиджи. Станало ли е нещо? – попита набързо и доста притеснено.

- Да, всъщност има нещо. – казах заигравайки се с диплите на роклята си.

- Нещо с крака ти ли е, кажи ми, добре ли си? – звучеше наистина загрижен и така сялкаш всеки момент ще долети дотук.

- Спокойно, не е нищо свързано със здравето ми. Попаднах на снимка в интернет и ти трябва да я видиш незабавно. – казах с огромна доза притеснение в гласа.