College Love Or Something More

ШЕСТ

Недоумявах какво се случваше. Какво означава това „Заминавам си"? Може би ходи насън и говори несвързани неща. Прегърнах го силно. Нещо не беше добре, но не знам какво. Притеснявах се. Отдръпнах се леко от него и го погледнах в очите. Бяха насълзени. Беше тъжен и нещо го измъчваше. Не можех да го гледам така.

- Какво има, Джо? – попитах, като не откъсвах поглед от очите му. Не ми отговори, просто ме гледаше, а сълзите започнаха да се търкалят надолу по бузите му.

- Джо, кажи ми какво става! - казах и го хванах за раменете.

- Джиджи, ние винаги ще си останем приятели, нали? Каквото и да става? Нали? – каза през сълзи. Защо ми говореше такива неща? Какво се случваше?

- Разбира се, Джо! – казах. Сега ще ми разкажеш ли?

- Да, но нека влезем вътре. – каза, хвана ръката ми и тръгнахме бавно към стаята. Кракът ме болеше, но сега болката беше по-слаба от притеснението ми. Седнахме на неговото легло, той погали косата ми и ме погледна.

- Толкова много те обичам, Джиджи! – каза без да сваля поглед от лицето ми. Много ще ми липсваш! – добави и очите му отново се изпълниха със сълзи. Защо ще му липсвам? Отива ли някъде?

- Какво значи това, Джо? – попитах. Бях много напрегната.

- Трябва да замина за Чикаго. – каза.

- И? Какво от това? След това нали ще се върнеш? – попитах вече наистина притеснена.

- Не, няма да се връщам, това е най-лошото. – каза и сълзите му се стекоха от очите. Не можех да повярвам, та ние тъкмо се бяхме преместили, живеехме заедно, изживявахме мечтата си да сме в един колеж и да сме заедно, където и да отидем.

- Защо тярбва да заминеш?

- Виж, Джиджи, не искам да те натоварвам с излишни неща. – каза малко по-тихо.

- Това са глупости. Никога няма да ме натовариш с каквото и да било! Хайде, сега ми кажи! – казах, готова да чуя какво се случва.

- Баща ми.. Той.. – не успя да продължи и започна да плаче. Боже Господи! Нали не се е случило нещо лошо с него?

- Да не би той да.. – не продължих, страхувах се да изрека тези думи. Джо разбра какво си мислех, погледна ме в очите и продължи.

- Не е починал, Джиджи! Просто е много болен. – каза. Успокоих се щом разбрах, че не беше това за което си мислех, но се притесних заради това, което каза Джо.