Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 5

- Направо да не повярваш! – Мейв размахва ръце във въздуха. След като не намерихме празни маси, понеже всички са заети от ученици, възползващи се от това, че ни пуснаха по-рано и готови да обърнат някоя и друга бира, се настанихме на бара. Аз поръчах както винаги сайдер, а Мейв – джин с тоник. – Този откачалник е пуснал бомбата!
- Не е бомба, глупачке. – отвръщам раздразнено аз. – А съобщение за пожар. И не знаеш защо го е направил, може би има причина...
- Да, бе, да, имаш причина да пуснеш такова съобщение, друг път! – Мейв ме поглежда подозрително. – Я, чакай, ти глупачка ли ме нарече? Е, не, не мога да повярвам, падаш си по Браян О'Конър!
- Шшшт, да не би да искаш всички да чуят? Не, разбира се, че не си падам. – отпивам от сайдера. Добре де, лъжа Мейв, но ако й кажа истината, тя ще ми чете лекция какъв е особняк, че е идиот и че не ми трябва такъв.
- Не момиче, няма да ти позволя! Той... как да го кажа... не е за момиче като теб! – тя отново ме поглежда, този път със съжаление. Ето, знаех си какво ще каже.
- А какво момиче съм аз? – изръмжавам.
- Ами наивна си!
- Аз, наивна? Какви ги дрънкаш Мейв?
- Толкова си, ъъъм... кажи го де! Толкова си крехка, мила... – оставям я да бръщолеви глупости и се чудя-само ако знаеше каква съм! Ако и кажа ще падне три пъти през масата и ще хукне да бяга. Представям си я вече – крещи като луда и бяга на новите си обувки с чудовищен ток "Прада". Ха-ха! Изпивам сайдера и давам на бармана парите.
- Окей, Мейв, аз тръгвам. – изправям се и обличам якето си.
- Ама къде отиваш, ние току-що дойдохме! – тя учудено извива вежди.
- Ъъъм, семейна вечеря, ще се видим утре!
- Чао! – махва ми Мейв.
Излизам пред кафенето. Странно, сърцето ми ускорява пулса си и не мога да си поема въздух. А днес не мислех да тичам! Знам, че само когато се трансформирам ще се оправя, защото когато ставаме вълци, всички болести и драскотини се излекуват. Притичвам до гората зад бара и влизам по-дълбоко. Никога не съм била в тази част. Усещам как вятъра се просмуква в кожата ми и бързам да се трансформирам. Когато приемам вълчия си облик, тръгвам в опознаване на тази затънтена част.
Джакпот! Вече съм малко по-напред и душа една голяма преспа сняг. Усещам миризмата на онзи меден вълк. Разравям снега с муцуна и откривам мъничка пролука. Разравям го още по-дълбоко и пред мен зейва отвор на пещера. Сега миризмата се усеща още повече. Той е тук! Най-накрая ще видя кой е този вълк!

Внимателно пристъпвам в пещерата. Точно пред мен една паячка е родила доста отвратителни дечица. Пещерата не е много широка, колкото два вълка да минат един до друг и не е висока. В края й виждам светлина. Колко иронично, светлина в края на тунела! Приближавам се максимално до светлината и удивена виждам, че това всъщност е малка стая. През отворената врата струи светлината, която виждам. Побутвам вратата с муцуна и разглеждам стаята. Гола крушка виси от тавана, а в единия ъгъл е наместено малко легло и едно шкафче до него. В другия пък се е наместил неголям гардероб. Срещу леглото има телевизор, а до гардероба – бюро с компютър. До бюрото има врата. Тук май няма никой, но тогава чувам как се пуска вода. Сигурно другата стая е баня.
Отделечавам се от вратата и се снижавам. Чувам как някой ходи. Приближавам се тихо. В този момент под мен изпуква клонче и аз се проклинам на ум. Това е, чуха ме. Докато се изправям, през вратата изхвърчава медения вълк. Ааа, не, не и този път!
Хуквам през глава и почти заедно излизаме от пещерата. Насочваме се към вътрешността на гората, а аз следвам непознатия по петите. Той се насочва към езерото. Профучаваме и стигаме до водната повърхност, аз скачам и повалям големия вълк. Покатервам се върху него, докато сините му очи ме гледат. Захапвам го лекичко за врата, но той се опитва да ме изхвърли със задните крака, затова увеличавам силата на захапката си и той се укротява. Стоим така известно време. Искам да се трансформира!
Пускам го и се отдръпвам, той става от снега, изтръсква се и ме оглежда. По дяволите, какво ли направих? Ами ако той избяга отново? Трансформирам се, гледам го и с очи го подканвам и той да направи същото. Явно ме разбира, защото и той се трансформира. Божичко! Не мога да повярвам! Сигурно сънувам! Ощипвам се силно. Не, не сънувам. Пред мен стои Браян! Да, да, да! Той е като мен!
- Знаех си, че има нещо в теб. – казва и се усмихва широко.
- А аз само се надявах. – чувам се какво съм казала и се проклинам на ум, отново.
- Гладна ли си?
- Като вълк! – ухилена се трансформирам. Мярвам, че и той прави същото. Затичваме се крак до крак, търкаляме се, хапем се, надбягваме се. Стигаме до полянката със сърните, залягаме и аз усещам мускулестото му тяло до моето. Кимваме си и скачаме едновремено. Той ме избутва във въздуха и пръв захапва крака на жертвата ни, а аз се претъркувам на снега. Браян прекършва врата на сърната и пръв отхапва. Ха, мисли си, че той е доминиращ. Избутвам го и лакомо откъсвам парче месо, а той смирено застава срещу мен и започва да се храни.
След това отиваме да пием вода от езерото и отново се надбягваме. Той ми кимва да го последвам и се озоваваме пред пещерата. Трансформирам се, поглеждам часовника си и с изненада установявам, че са минали цели два часа и нещо. Виждам, че Браян седи пред нея и ме чака. Заставам срещу него и той ме поглежда с пронизващите си сини очи.
- Браян, тази пещера... – описвам кръг във въздуха по посока пещерата.
- Ами, тя е моя. Понякога спя тук и най-често се трансформирам тук. Защо, искаш да останеш ли? Защото ако искаш, ще трябва да спиш върху мен. – игриви пламъчета проблясват в очите му.
- Никога! – отсичам аз.
- Сигурна ли си? – той извива вежда. – Мислех, че съм неустоим!
- Мда, ама не и за мен.

- Оуч, боли! – той извикваи вдига примирен ръце. – Добре, ще го запомня.
- А сега може ли да отидем някъде?
- Къде искаш?
- У нас.
- Иха! Още не сме имали първа среща, а вече ме каниш у вас. – той се засмивашумно.
- Ох, идиот! Имам предвид да отидем у нас, без никакви скрити послания. Каня тена гости. Между другото, нашите също са върколаци, можеш да получиш съветии....
- Миличка, аз съм вълк единак. Не ми трябват скъпоценните ти съвети. Щетръгваме ли?
Добре, щом иска да бъде спипан, ще го оставя. Дръпвам го за ръката и през целияпът не си казваме нищо, но само за да наруша мълчанието го питам това, което севърти в ума ми.
- Защо пусна звънеца за пожар? – обръщам се към него, заглеждайки се в идеалнияму нос и русата му коса. Той се обръща и аз бързо извивам глава, защото ме хващада го зяпам.
- Не ми се учеше. – той вдига рамене и пъха ръцете си дълбоко в джобовете.
- Не си ли се замислял, че на другите им се учи? – питам го укорително.
- На теб ли? – подигравателно вдига вежда, затова го ръгвам с лакът в корема ипродължаваме да вървим. Скоро стигаме до къщата ми, отварям вратата и дваматавлизаме вътре. Отиваме в хола и го оставям да гледа "Сексът и градът", а азотивам в кухнята да налея безалкохолно. Там виждам мама и татко да си говорят.
- Познайте кой е тук? – питам ги аз докато проверявам хладилника. Оказва се, чеима само кола и без много да го мисля я взимам и я наливам в две чаши.
- Мейв? Или най-накрая си си намерила гадже? – пита татко и се засмива.
- Не татко, непознатия вълк!
Мама изплюва кафето, което пие, а татко ме гледа като ударен от мълния.
- Какво? Кой е? – пита мама, докато бърше масата с кърпа.
- Новият ученик, Браян О'Конър. И сега седи в хола и гледа "Сексът и градът".Имате ли против да остане тук за една нощ? – питам аз, докато взимам двете чашив ръце.
- Андреа Отис, какво си мислиш, че правиш? Жените във фризьорския салон казаха,че цялото семейство е особено, а и от Мейв научих, че е имало сигнал за пожар,пуснат от него в училището ви! – мама ме поглежда укорително докато бършеплота.
- Ама всъщост е много готин!
- Значи го харесваш, а? – татко се засмива, а аз подбелвам очи.
- Неее, имам предвид, че е готин като човек! Но вие не разбирате! Е, може ли даостане тук? Моооооля?
- Не! – отсича мама.
- Моооооля?
- Ох, така ли ще ни опяваш? – татко се усмихва.
- Мда! За Бога, той е първото момче, което водя тук, а и съм пълнолетна!
- Добре Анди, може да спи. Но не и в твоето легло! А и първо ще поговорим стова момче!– йес! Целувам ги бързо и се изнизвам от кухнята с чашите.