Bad Girls and Bad Boys (ЗАВЪРШЕНА)

В собствения ми дом?!

В аптеката
-Здравейте,имате ли някакъв крем,който да обезболява и да премахне синините по-бързо?-попита учтиво Джей Хоуп.
-Здравей,да имаме.-отвърна жената зад стъклото.
-Колко струва?-попита Шуга.
-7.99-отговори жената.
-Добре.-каза Шуга и плати.
Излязохме от аптеката и се запътихме ,към къщата на Ем.
Когато влязохме видяхме,най-неочкваното...Бен и бандата му бяха там и налагаха Джънгкук и Джин,а Ем и Нат бяха с завързани ръце и крака и се молеха да ги оставят на мира.
-Разкарай се бе п*дал!-изкрещя Ем.
Тогава Бен спря и се запъти към Емили...знаете какво следва,поредните юмруци.
-На кого ще викаш п*дал бе пикло!?!-каза ядосано и посегна да ме удари.
-Посмей още един път да я удариш и ще се збогуваш с брат си!-изкрещя Рапмон.
-Добре оставям я,но ти оставяш брат ми!-каза Бен и излезе от къщата последван от групичката си.
-Какво стана ??-започнаха с въпросите.
-Развържете ме!-изкрещях през сълзи,защото Джин и Куки лежаха на пода,дори не можеш да видя дали дишат.
Рапмон ме развърза и веднага отидох при другите за да видя Джин и Куки,те лежаха на пода и не помръдваха,целите бяха в кръв,при мисълта,че този п*дерас може да ги е убил припаднах...
***
Събудих се в Светла стая,на съседните легла бяха Джин и Куки,огледах се и видях,че сме в болницата,абсолютно нищо не помнех.Веднага станах,откъснах дългата тръбичка и се дотътрих до Куки.
-Куки,какво е станало?-прошепнах аз,защото нямах глас.
Той се събуди и ме погледна
-Добре ли си?-попита ме той.
-Да,но какво се е случило,защо сме в болница?-от многото напрежение и въпроси без отговор ,отново паднах на пода.
Куки се надигна и започна да натиска копчето за викане на сестрата.
-Защо тя не е в леглото си?-попита сестрата и я вдигна за да я занесе до леглото.
-Не знам,събудих се,защото ми прошепна,какво е станало,аз я питах как е,тя ми отговори с "добре" ,отново попита какво е станало и преди да и отговоря тя падна на земята и ви извиках.-каза Куки и се опита да се изправи.
-Не се изправяй!-каза сестрата .
-Но аз трябва да знам как е тя и защо и тя е в болницата!-каза ядосано Куки и се надигна.
-Младежо,трябва да лежите!-каза сестрата.
-Но защо и тя е в болницата????-изкрещя Куки и Нат другите от групата,скочиха от столовете(явно бяха заспали).
-Какво става Куки защо крещиш?-влязоха момчетата и Нат.
-Защото не ми казват,защо и Ем е в болницата!!!-каза ядосано той и започна да се клати,Нат изтича при него и го сложи да лежи.
-Трябва да лежиш!-каза Нат и отиде до леглото на Джин и го погледна,той се събуди и я погледна.
-Къде сме?-попита Джин.
-В болницата .-каза Нат
-Защо?-подскочи той.
-Нее!-Нат го избута отново да легне.
-Защо сме в болницата?-отново попита той.
-Защото вчера Бен се върна с групичката си и,ви пребиха.-отговори Нат.
-А защо и Ем е тук и нея ли са пребили??-попита уплашено Джин.
-Не,не спокойно,като ви видя да не мърдате на пода,припадна.-каза Нат.
-Добре,успокоих се!-каза Джин.
-Какво става?-попита Куки
-Поспи малко и ще ти разкажем.-каза Нат и излезе от стаята.
***
Изписаха ни от болницата и се прибрахме.
Нат и Джин седнаха да гледат,някакаво тъпо предаване,а аз отидох в кухнята да сготвя нещо на бързо.Останалите се качиха да се преоблекат.
Звънна домашния телефон
-Аз ще вдигна.-казах аз и се затичах.
-О,мама и татко!-казах аз очудена,та те са се сетили да ми звъннат.
***
-Ало какво правиш Ем,нещо интересно,как си?-каза майка ми.
-О,здрасти как се сетихте за мен?Инъче не няма интересни неща и перфектно съм!-казах ядосано.
-Стига Ем,сещаме се за теб,но нямаме време!-каза майка ми.
-О я стига,не можеш да отделиш две минути,за да звъннеш на дъщеря си,която е на повече от 1000 км от теб?!-изкрещях аз и другите дойдоха.
-Ем..-и преди да е довършила я прекъснах.
-Чао,не ме интересува,къде сте!-казах с насълзени очи и затворих.
*ГТ на майка ми*
Какво и става,как да и кажа,че бяхме забравили да платим телефоните и,за това не успяхме да и звъннем.Тя сигурно е с Нат вкъщи,тя винаги я вика,когато е сама,но ние няма,вече да се върнем,явно ще трябва да накара Нат,да се премести в нас,и без това къщата е голяма.
*Моя гледна точка*
Как може майка ми и баща ми,да не се сещат за мен?
Мислех си аз,но някой прекъсна мислите ми,ката ме потупа по рамото.
-Кой беше?-попита Ви.
-Майка ми,чак се чудя как се е сетила за мен.-казах,докато правех спагети.
-Недей така,сигурен съм,че постоянно мисли да теб!-успокои ми Ви и се запъти към хола.
***
Спагетите станаха,сипах на всички,седнахме в кръг по средата на хола и започнахме да говорим,какво се е случило,за да влезем в болница.
-Добре аз ще разкажа,защото не припаднах и видях,всичко въпреки,че плачех,за са ви оставят на мира...така...аз слязох,защото някой почука на вратата,отворих и те връхлетяха в къщата,аз изпищях,защото единия ми зашлеви шамар,тогава Джин,Куки и Ем слязоха,за да видят какво става,мен ме бяха завързали,а Ем я завързаха след,като пое удара на Бен,срещу Куки,тогава започнаха да пребиват Джин и Куки,а ние с Ем крещяхме с цяло гърло,да ги оставят на мира и тогава вие се появихте и знаете нататък.-каза Нат.
-Да и аз припаднах от гледката,сега се сетих!-казах аз и се засмях.
***
Нахранихме се и си легнахме,аз и Нат не можахме да заспим,явно от преживяното.
С Нат стояхме будни до,около 05:20 и заспахме,добре,че беше събота и,щяхме да спим,до колкото искаме.