BTS: Just Stay With Me

Част 34

Така ни продължи разговорът. Ани и момчетата разбраха какво е ставало.

~В къщи~

Анна отново дойде при нас. Миналата нощ беше при РМ, но сега вече е с мен. Прибрахме се. Взехме си шоколад и се качихме в стаята ми. Поговорихме си. Аз разбрах, че тя всъщност не харесва Джънг Су.

-И знаеш ли най-добрата новина?
-Ами май не... Кажи ми и ще разберем.
-Мога да остана тук. Мога да живея с вас.
-Шегуваш ли се? - не можех да повярвам на думите ѝ - Джинджа? - тя кимна, а аз я прегърнах и я стигнах силно.

Продължихме с разговорите. Тя се интересуваше защо не си чувал телефона, когато ме бяха отвлекли. *Сега какво ще ѝ кажа? - Ами така мен ме отвлякоха, където момчетето се опита да ме изнасили. Първо ми разбиха сърцето, нищо сериозно. * си мислех.

-Нали ти казах изгубих си телефона.
-Да ама не ти вярвам. Щом не ми казваш ще питам РМ или някой от момчетата изобщо.
-Айшшш. Не.
-Тогава ми кажи ти. - вече стана сериозна.
-Ами не искам. Виж просто забрави. - тя изръмжа - ох добре де. Ами едни ме отвлякоха нищо сериозно.
-Как? Защо?
-Ето затова не исках да ти казвам. Голяма си досада.

Говорихме си и не забелязахме кога мина времето. Погледнах телефона си. Когато видях часа щях да падна от леглото. Беше 1:47 през нощта. На другия ден, всъщност по-късно днес, трябваше да сме на училище. Отново.

~На сутринта~

Алармата ми би. Станах, измие се, облякох си къса черна пола и бяла тениска. Сресах си косата и я сплетени на две плитки. Ани също се оправи. Тя си облече бяла тениска и къс дънков гащиризон. Върза си косата на висока опашка и я накъдри. Слязохме долу, за да направим закуска.

Яденето беше готово.
-Юнги, Дае - започнах да викам - закуската е готова. Идвате и след това да тръгваме.

~20 минути по-късно~

Никой не идва. Защо? Какво толкова са правили, че да не могат да станат. Отидох и ги събудих. След 10-15 минути най-сетне се дотътриха. Закусихме, обухме се, взехме си чантите и тръгнахме.

----------
Тази част не стана много интересна, но...такъв е живота.