Хънтървил

Част 3

~~~~На следващата сутрин~~~~~
-Хей Бела, ставай, хайде Бела
-Какво искаш Емили?-попита сънена Бела
-Нищо не искам, просто е време за ставане вече, а и искам да се поразходим, не сме дошли тук да се излежаваме.. нали?
-Права си-отвърна Бела и стана от леглото
-Ти се оправи, а аз ще извикам другите-каза Емили и излезе от стаята
След около 20 минути вече всички бяха готови и се чакаха долу.
-Е, на къде ще ходим? -попита Джо
-Не знам, но да се свършва бързо-отвърна Теди
Емили не обърна внимание на злобния коментар на Теди и се направи, че не го е чула:
-Да се качим на лифта до върха, да се разходим там-предложи тя
-Звучи добре-съгласи се Бела
-Е, какво чакаме?-попита Майк и тръгна към лифта
Качиха се в една кабинка и тръгнаха
-Хей хора, този лифт не изглежда много стабилен-отметна Емили
-Стига глупости-отвърна веднага Теди
-Ъм, хора.. Не се напрягайте, окей? -опита да смекчи положението Майк
-Огледайте се, не е ли красиво, цялата гора от толкова високо изглежда великолепна-отклони темата Бела, явно успешно, защото всички се загледаха през прозорците
Внезапапно се чу едно скърцане и лифта спря
-Какво стана?-уплаши се Емили
-Заседнахме-отвърна Джо
-И сега какво?-попита Теди- И сигнал няма тук да звънна!
Внезапно лифта пак тръгна
-Спокойно хора, тръгнахме-смекчи Майк положението
През ума на Емили минаха мисли, че някой може да е спрял лифта и пак да го е пуснал, но те скоро отминаха.
След известно време пристигнаха.
-Хей, вижте, пътечка-извика Емили и тръгна по пътечката
-Почакай!-викна Джо и другите тръгнаха след тях двамата
След известно време ходене по пътечката стигнаха до малка дървена къща. Точно това търсеше Емили
Емили почука на вратата и й отвори един старец
-Какво искаш младо момиче? -попита той
-Нищо особено, имам едни въпроси.. Може ли да вляза?
Старецът и направи път и тя направи знак на приятелите си да изчакат отвън
Старецът седна на един диван и посочи на Емили фотьойла на който да седне.
-Задай си въпросите момиче-каза стареца
-Всъщност.. Аз отдавна ви търся, не казвам нищо на приятелите си за проучванията ми за да не ги плаша.. но разбрах.. че вие знаете за случилото се през 1922г... господин Клиффорд..
-Глупаво момиче.. По-добре не се меси... или ще умреш..
-Какво имате предвид?
-Той не иска хората да се месят в работата му..
-Кой той?-попита изплашена Емили
-Чувала ли си за уендиготата?-отклони темата старецът
-Н...не.. Какво е това?
-Това са създания, които обитават планината и убиват хора.. Смята се, че от тези мутации през 1922 хората всъщност не умирали.. А ставали уендигота и идвали в планината поради някакви привличания.
-Емилииии излизай вече-чуха се гласовете на приятелите и
-Ъмм, добре, благодаря ви господине-каза Емили и излезе бързо
-Пак ще се срещнем..-прошепна си той
Защо се забави толкова?-попита Бела