Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 11

- И да, разбираш ли, тя си извади учебника и преписа! Каква наглост! – разпалено казва Мейв.

В момента сме до шкафчетата си преди последния час и това е времето на Мейв да обогати знанията ми за всички клюки и истории, слуващи се в територията на училището, че и отвъд него. Точно в момента ми говори за Мелъди – червенокосата въртиопашка, която се натискаше с Браян...
- Мейв, та ти каза на господина ни да ти върне телефона, защото искаш да видиш отговора на една задача! – тя подбелва очи и аз се засмивам.
- Е да, ама не ми го даде нали?! А на червенокосата мръсница нищо не й каза. – приятелката ми въздъхва театрално и приглажда косите си. – Нищо, аз пак съм по-умна и по-красива от нея.
- Винаги! Тя не е нищо особено, просто поредната... – не довършвам изречението си, защото погледа ми попада на Браян О'Конър. Не съм готова да го видя, но изпитавам лека ревност, когато го виждам толкова бодър и щастлив, за разлика от мен. Той както винаги е заобиколен от момичета, а даже подръка го хваща Мелъди и изкусително се смее. Ревността ми прерасва в дълбок и необуздан гняв. Той усеща втренчения ми поглед и вдига глава, очите му приковават моите и нахално ми се усмихва, а после намигва.
- Анди, АНДИ! – подскачам при изкрещяното ми име. Мейв ми ръкомаха и вика.
- Изчакай малко за Бога, имам работа. – отвръщам ядосано и решително закрачвам към него.
Промушвам се между тълпата, която го е наобиколила и се озовавам точно срещу нахално ухиленото му лице. Мелъди спира смеха си и ме поглежда учудено.
- Хей, как ти беше името? Оу, ти не си ли от класа ми? – тя невинно изпърхва с мигли и предизвиква смеха на всички наоколо.
Поглеждам Браян и виждам как усмивката бавно се смъква от лицето му. Приближавам се на един дъх разстояние от него и го целувам леко по устните, но въпреки това близостта му ме изгаря, а меките му устни, дори за миг докоснати, ми оказват незабавно въздействие. Отдръпвам се бавно назад и също изпърхвам с мигли. Отворената уста на Мелъди може да побере футболна топка, а лицето на Браян.... То заслужава да се види. Чертите му се изопват, очите му потъмняват, стисва ръце и устни и ме изглежда продължително, а аз на свой ред му се усмихвам широко и приветливо, избутвам нямащата думи Мелъди от него и го хващам за ръката.

- Браян. – измърквам иметому. – Да тръгваме.
Повличам учуденото му тяло към тоалетните и по пътя виждам Мейв, която клати главаи ме гледа изненадано. Да, горда съм от себе си.
Влизаме в тоалетната точно когато звънецът бие и аз се обръщам към него.
- Виж, аз просто... – отново не довършвам изречението си. Усещам как главата мище падне, чувствам се замаяна и вътрешностите ми горят, от сухото ми гърло не излизазвук, затова само се вкопчвам в ръката му и го гледам умолително. Той сякашпрочита мислите ми и буквално ме завлича в една от кабинките. Оставя ме даседна на чинията и затваря вратата. Няма нужда от думи.
Изненадана, не мога да спра да се трансформирам. Тялото ми отказва да ми сеподчинява, а от дълбочината на същността ми излиза дрезгаво ръмжене. Срещампритеснения и уплашен поглед на момчето пред мен и отново се вкопчвам в ръкатаму, но вместо ръка виждам лапа и бързо я дръпвам назад. Бавно се унасям, ноБраян ме разтърсва силно и отваря вратата, след това оглежда навън. Явнодоволен от резултата, бързо ме взима на ръце и излиза навън. Обгръщам шията муи вдишвам силно аромата му, усещайки мускулите му. След като излизаме отучилището, той бързо изтичва до гората и навлиза, за да ме остави на снега.
Превръщам във вълк. Минавам до него и леко близвам ръката му, а после япобутвам, но той само се засмива и разрошва козината по главата ми. Ядосаноизръмжвам, защото не иска да тичаме, затова преставам да се въртя около него идавам воля на инстинктите и желанията си. Скачам, тичам, търкалям се, ръмжа, ямснега – правя всичко, което и предците ми са правили – били са себе си.
След като мускулите ми горят с приятна болка, аз се връщам при Браян и говиждам легнал на снега, гледащ съсредоточено небето, подпрял ръка под глава си.Снишавам се леко и след като виждам, че не ме е забелязал или просто се прави,скачам напред и се приземявам меко близо до неговото тяло. Близвам лицето му иго поглеждам очаквателно. Той ме бутва, изправя се и докато се смее, почва даме гали и да разрошва снежнобялата ми козина. Изръмжавам срещу него и той паксе засмива. Бързо се трансформирам.
- Браян. – той ме поглежда едновременно разтревожено и развеселено.
- Как си? – пита ме и долавям загрижеността в тона му. Ами ако съм се объркала?Ако наистина иска нещо повече от приятелството ни?
- Благодарение на теб съм добре. Благодаря ти Браян, задължена съм ти. –поглеждам сините му очи и се усмихвам.
- Ще го запомня Андреа. – измърква името ми и ме хваща под ръка.
- Сигурна съм.
- Ще те изпратя до вас, не искам нищо да ти се случи.
Трогната от предложението му, дискретно се притискам към излъчващото му топлинатяло, той навежда глава и се усмихва.
- Хей, за това с целувката... просто не харесвам Мелъди. – изломотвам аз.
- Наистина? Това си и мислех – той въздъхва. – Жалко.
- Наистина? Не мислех, че ти хареса. – гледам право в земята.
- Има ли причина да не ми харесва?
- Не, аз..... престани да ме объркваш. – ядосано му отвръщам и той се засмивагърлено.
- Толкова си сладка когато се ядосваш.
- Значи съм сладка почти винаги.
Останалата част от пътя изминаваме в мълчание. Сега сме само две тела,притиснати едно до друго, радващи се на топлината и близостта помежду си.
- Е, до тук съм. – той се усмихва и се обръща.
- Не, чакай! – извиквам аз. – Ела ми на гости.
- Просто по приятелски? – пита изкусително той.
- Просто по приятелски! – извива веждата си в дъга и се засмива, аз също.
Заедно прекрачваме прага. Мама и татко ни поглеждат учудено и аз бързоиздърпвам ръката си от неговата.
- Хей, здравейте, мамо, тате. – червенина плъзва по бузите ми.
- Здравейте. – татко се засмива, а мама само се усмихва.
- Здравейте на всички. – учтиво казва Браян и кимва с глава.
- Нали може да остане на гости? – питам припряно.
- Да, разбира се. – татко още се смее.
- Добре, качваме се горе. – усмихвам се и дръпвам ръката му.
Точно преди да направя крачка напред усещам как черни петна почват да играятпред очите ми и преди да мога да кажа каквото и да е било, усещам как губяпочва под краката си и всичко притъмнява.