Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 15

Жената бавно пристъпва в мрачната стая, без да подозира, че я наблюдават. От великолепното й тяло струи силна вътрешна светлина, която огрява пътя й и я води, от красивото й лице лъха увереност, свобода и животински магнетизъм, а дългата й копринено руса коса се развява като задвижвана от вятъра. Тя спира точно в центъра на стаята, вдига лявата си ръка сякаш се моли и кани нейния мълчалив наблюдател да излезе от прикритието на сенките. Той разбира жеста на жената-богиня и внимателно пристъпва към нея, но се пази от силната и озаряваща светлина, която се излъчва от цялото й същество.

- Браян. – гласът й е деликатен и мелодичен, но силен.
Наблюдателят й кляка и докосва земята с едното си коляно, след това скланя смирено глава и бързо я изправя, когато богинята го вика отново по име. Той не знае какво точно представлява тя, знае само, че е едновремено деликатна и силна, самоуверена, нежна, дръзка и изумително красива. Той си представя, че по този начин могат да изглеждат само божествата.
Жената незабелязано се е приближила към него и го докосва с нежната си ръка по рамото, което кара през цялото му тяло да премине ток. Той бързо се изправя и уплашено се отдръпва назад, но когато я поглежда, в очите й вижда единствено любов и разбиране, което никога не е предполагал, че ще види в очите на богиня. Когато жената разтваря ръце за прегръдка, той без колебание се втурва към нея. Прегръдката им е едновремено нежна и силна, любяща и обсебваща. Той се чувства защитен и закрилян и постепено се отпуска все повече и повече, докато накрая се осмелява да вдиша дълбоко божествения аромат на жената, която е облегнала глава на рамото му. Тя докосва неизлечимите рани заровени дълбоко в него, кара чувствата, породени от тях да пробият пътя си навън, да избухнат в невероятен и сложен танц, като се преплитат и завличат всичко по пътя си, след това умело ги осмирява и затваря раните внимателно и нежно, с едва видимо докосване. Той иска още от тази животоспасяваща прегръдка, но богинята се усмихва и му прошепва, че вече няма нужда от нея, но това не значи, че някой някъде няма нужда от него самия, но той не иска да повярва. Един поглед в неопределените й на цвят очи и разбира, че всъщност е права. Тя се отдръпва от него и поставя ръце на раменете му, но той само се усмихва.
Странно, но се чувствам като натрапник в тяхната сцена, наблюдаваща в един от тъмните ъгли на стаята, окована в тежки вериги като закоравял престъпник. Виждам щастливите им лица, чувствам нещата, които те изпитват и мислите, които се въртят в главите им. Но това е техният миг, аз съм излишна. Впервам поглед в богинята и виждам как тя бавно се размазва пред погледа ми, докато от нея не остава единствено осезаемата следа във въздуха от аромата й, която сякаш трепти в златиста светлина, но съвсем скоро и тя избледнява. В стаята отново е мрачно, но аз виждам прекрасно Браян, който седи съвсем сам в центъра и се усмихва щастливо. Искам да се приближа, но не мога. Нещо ме спира и това не се веригите. А може би не искам. Не искам да разруша радостния миг, който беше изпитал в прегръдките на тази жена, не искам да наруша щастливото изражение на лицето му. Затова просто седя...
Събуждам се с вик, цялата в лепкава пот. Отмятам косата, полепнала по челото ми и поемам дъх на малки глътки, като човек, прекарал дълго време под вода. С нежелание виждам, че съботният ден е започнал с блестящо слънце, което сякаш ме подканва да стана въпреки нежеланието ми. Какво по дяволите беше това? Това окончателно бе най-странният и реалистичен сън, който някога съм сънувала. Можех да доловя всяко движение, всичко бе толкова реалистично и истинско, че изобщо не осъзнавах, че е само сън. Но сега го знам и също така усещам, че въображението ми е прекалено развинтено.
С досада вдигам звънящия телефон и се усмихвам, когато милата ми приятелка Мейв дърдори за това, че рожденият ми ден е утре и трябва да си вдигна задните части от леглото, за да излезем още сега, в късен обяд, на пазар. Тя плаща. С изненада установявам, че съм спала повече от дванайсет часа непробуден сън.
- Хайде, Анди, ще те изведа на един разкрасителен ден напълно на мой разноски.
- Добре, добре, ако така ще ми опяваш...
- Йееей, след пет минути съм при теб. Побързай!
Разтърсвам глава и ставам, като едновремено с това се опитвам да забравя какво сънувах, и почвам да ровя за дрехи. След като избирам светли дънки и черна блуза, набързо връзвам косата си в небрежна опашка, като оставям няколко кичура свободно да падат и навличам якето си. Поглеждам се в огледалото и бързо скривам медальона от Браян под якето. Обувам обувките си, казвам чао на мама и тате и изхвърчам навън, където слънцето весело огрява с лъчите си топящия се сняг, а Мейв нетърпеливо натиска клаксона на сивото си лъскаво и изключително скъпо Porsche 918 Spyder. Отварям вратата и се настанявам удобно в топлото купе под звуците на нашумяла рок банда, и лекичко си тананикам, когато Мейв плавно потегля.
- Е, организирала ли си нещо за утре, за да знам дали да се правя на изнедана?
- Хаха, ще умра от смях. – и двете се засмиваме. – Да, моля те прави се на изненадана, наистина ще развихря творческите си таланти и ще ти спретна невероятно парти, но е изненада.
- Добре де, ще се правя.