Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 16

След като влизаме в шикозно изглеждащия магазин, млада и висока блондинка ни настанява на прекрасните меки канапета, докато нашият личен консултант дойде при нас. Дискретно оглеждам помещението с дървен лъскав под, червени канапета и репродукции на известни картини по светлочервената стена, а картинката довършват огромните кристални полилеи, заплашващи всеки миг да се срутят, сетне впервам поглед към елегантната брюнетка със зелени очи и плътни устни, облечена с красив черен панталон, очертаващ извивките й, и зелено сако. Същата тази жена се бе приближила безшумно като котка въпреки адски високите токчета, след това грациозно седна на канапето срещу нас и заговори с мелодичен глас.
- От какво точно се нуждаете млади дами?
- Всъщност Амброзия, този път аз нямам нужда от нищо. Трябва да взема прекрасни дрехи за моята приятелка. – Амброзия. Хъм, името адски много й приляга.
- По какъв случай, г-це Донован?
Излиза, че Мейв доста често идва тук, а и не се учудвам – с тези пари, които има, може да си позволи да пазарува където си поиска.
- Рожденият й ден е утре.
- Значи пълна процедура?
- Точно така.
- И на двете ли?
- Да.
- Разбира се, г-це Донован, на вашата сметка ли да го запиша?
След като Мейв кимва, Амброзия преценяващо ме поглежда.
- Добре, последвайте ме.
Излизаме от стаята и се озоваваме в прекрасен коридор, водещ към огромно помещение. Стените са в красив прасковен цвят, музиката е тиха и приятна, а светлините са приглушени и ненатрапчиви. Маси за масаж, хидратиращи вани, джакузита, шкафове с кърпи, лосиони, различни видове шампоани и съблекални изпълват стаята. Във въздуха се носи приятна миризма на гореща вода и лавандула.
След като се събличаме почваме пълната процедура. Правят маски на лицата ни, оправят ни веждите, подстригват и подсилват с балсам косите ни, което прави моята мека като коприна, правят ни маникюр и педикюр, следва масаж. За най-накрая остава джакузито, в което с радост се топвам и оставям топлата вода да си свърши работата.
В мислите ми се стрелкат отделни спомени от съня. Какво ли значи? Ако подсъзнанието ми иска да ми каже нещо, то го моля да го каже малко по-ясно.
С усилие на волята потискам мислите си и се опитвам да обърна внимание на бръщолевенето на Мейв, но не успявам. Накрая се унасям, но някой ме побутва и се оказва, че сме били цял един час в обятията на горещата и притегателна сила на водата. Подсушаваме се и обличаме меки и пухкави халати, след което сядаме на столове, поставени пред огромни осветени огледала и се оставям в ръцете на опитната гримьорка. Гледам отражението на двете ни с привлекателната жена в огледалото. Наблюдавам как внимателно докосва лицето ми, като че е от стъкло, как разнася нежно четките и тампончетата, докато накрая замечтано оглежда крайния резултат, а аз самата съм удивена. Кожата ми изглежда гладка и мека като бебешко дупе, очите ми са подчертани с драматична очна линия и въздълги мигли, сенките ми са прекрасно опушено черни, скулите ми са по-заострени, а устните ми са в привлекателен червен цвят, изкушаващ да го вкусиш. След това отново фризьорката се намесва и оставя косата да обрамчва лицето ми, като пада на красиви къдрици по раменете.
След освежаващите процедури аз, Мейв и Амброзия, която отново изниква от нищото, се отправяме към последната задача – намирането на дрехи.
След сигурно векове, а както се оказа сааааамо два часа, намираме идеалните дрехи, които подчертават напъпилата ни женственост и карат телата ни да крещят от радост, както се изрази Амброзия.
Моята рокля е черна до коленете, плътно прилепнала към извивките ми. Облото деколте разкрива точно колкото трябва, а много късите ръкави не служат за нищо друго, освен за украшение. Може би придържат обсипаната с пайети рокля да не падне, но не съм сигурна. За черните обувки с каишки на убийствено висок ток съм убедена, че щом походя малко с тях, ще накарат краката ми да плачат за малко милост. Визията ми се допълва от малка (също черна) коктейлна чантичка, а аз добавям медальона от Браян, за който приятелката ми не пита, само ме изглежда любопитно. Нейната рокля пък е кърваво червена и дълга до земята, с голямо сърцевидно деколте, черни обувки и красив черен гердан. Косата и е прибрана в рошав кок, които подчертава красивото й лице.
- Е скъпа, вече сме готови. Сега се отправяме към любимото ми място и а, честит рожден ден.
С изненада виждам, че е точно дванайсет часа по среднощ.
- Мерси. Колко време сме били тук?
- Почти половин ден. Нищо, беше прекрасно.
Двете се запътваме към рецепцията и аз доволно излизам на студения нощен въздух, докато Мейв плаща сметката, която дори не знам колко скъпа ще излезе. След като тя излиза, ме хваща под ръка и влизаме в колата й.
- Сега ще затвориш очи когато ти кажа и ще ги отвориш чак когато ти позволя, става ли?
- За кога да се правя на изненадана? - избухваме в луд смях.
Поршето се движи с много висока скорост и след няколко минутки Мейв буквално ми заповядва да затворя плътно очи и да не гледам. Изпълнявам командата и включвам на пълни обороти другите си сетива. Помирисвам много хора, чувам много хора и удряне на чаши в чаши, чувам музика, след това хората бързо застиват, когато Мейв ме извежда от колата и се отправя през неравния път към мястото. След няколко залитания и спъвания, дори с едно падане от страна на Мейв стигаме и точно след като отваря някаква врата ми казва да отворя очи.
- Честит рожден ден! – хиляди гласове избухват и се сливат с музиката, гърмяща от всевъзможни места, сливащи се в един невъобразим шум. "При Грейс" е пълно с всички мои приятели от класа, изобщо от цялото училище, дори Мелъди, издокарана в секси зелена рокля, е тук. Чудя се и си представям как след малко кафенето ще се пръсне по шевовете заради многото хора, натъпкали се вътре. Влизаме и незабавно ме обграждат различни хора. Всеки от тях е избрал различен тоалет, но както виждам всички момичета са с рокли – явно Мейв си разбира от работата. Някой ми бута в ръката чаша с нещо, което по-късно определям като текила. Силна, пареща гърлото текила. Всъщност е пълно с какъв ли не алкохол – водка, уиски , джин и тонове бира. Мейв се е поохарчила.
Пред бара някак си е издигнат дансинг с многобройни премигващи светлинки, а съучениците ми се опитват да танцуват в такт с гърмящата музика, която сякаш пулсира в главата ми. След прилично изпито шампанско склонявам да се кача на дансинга и започвам да се кълча като другите деца около мен. Забелязвам с донякъде трезво съзнание, че повечето отдавна са се натряскали и се натискат на най-различни места. Изведнъж в ума ми проблясва светкавица и няма нищо общо с оглушителната музика – виждам, че Браян го няма.
Дръпвам Мейв към едно по-тихо място и се приближавам към ухото й, като междувременно викам с цяло гърло.
- Къде е Браян?
- Мислех, че ще дойде. Забавляваш ли се? – сърцето ме свива при мисълта за парите, които тя е похарчила, за времето и грижите, с които се е опитала да ме ощастливи. А и аз наистина се забавлявам. Една благородна лъжа никак няма да навреди, нали?

- Много. Браво! –импулсивно я прегръщам и отново се връщам на дансинга.
След още няколко чаши решавам, че ми стига и с мъка си проправям пък къмсвободата. Отварям вратата и вдишвам с пълни гърди нощния въздух, като сенадявам да прогони главоболието ми и като по чудо то се успокоява. Отдалечавамсе по посока гората и решавам, че не искам да седя повече права, затова сядамна тревата и поглеждам към луната. Днес е пълнолуние.