Bad Girls and Bad Boys (ЗАВЪРШЕНА)

Сънят

-Хей,добре ли си?-попита ме Куки се приближи до леглото ми.
-Мхм-промълвих аз загледана в тавана.
-Казаха,че си се притеснила за мен.-каза Куки и ми хвана ръката.
-Мхм.-отново промълвих гледайки към една точка.
-Какво има,сърдиш ли ми се,извинявай,че избягах,но имах среща с едно момиче!-леко се развика и стана от стола.
Когато чух изречението "имах среща с едно момиче" всичко приключи за мен,започнах да дишам тежко,а сълзите напираха,след това му се развиках...Защо го направих,защо съм толкова проклета по дяволите?!
-Напусни шибаната стая!-развиках му се,а той излезе и тръшна вратата и тръгна по-дългия коридор,а другите станаха от столовете.
Застанах в седнало положение и притиснах глава,към коленете си,започнах да плача,изречението не ми излизаше от проклетата глава,имах чувството ,че след този скандал ще го загубя за винаги,не бях права,като му се развиках.
-Хей легни!-каза сестрата.
-Искам да изляза от шабаната стая,да се преоблека и да намеря момчето,което предималко излезе ядосан!-казах бясно и станах от леглото.
-Но госпожице..
-Няма никакво "госпожице",аз съм Емили!-казах аз облякох си коженото яке и излязох от стаята,а другите останаха да говорят със сестрата.
*ГТ на Джин*
-Хей Нат не мислиш ли,че се сближихме?-каза той и се усмихна.
-Ами да,може да се каже!-каза Нат и се засмя.
Тогава Джин прегърна Нат и се запътиха,към останалите.
*край на ГТ на Джин*
Сега,ако намеря Куки,ще си поговоря с него.
Карах,като бясна по улицата,когато видях парка,където се събира.
Тръгнах ядосана,когато видях най-гадната гледка в живота ми.
Куки седеше до някаква русокоска и я прегръщаше,а след секунда я целуна,тогава наистина всичко,беше един голям провал,с тази любов пропаднах на много дълбоко!Не усетих,как се разплаках,клекнах и свих юмруците си за да се успокоя,станах изтрих сълзите си и видях,че Куки ме видя и веднага свали ръката си от русокосата.Тръгнах да бягам с всичка сила,а той тръгна да бяга след мен.
Запалих колата и тръгнах,хлипах и слушах тъжна музика,а гримът ми продължаваше да се размазва.
Паркирах и влязох вкъщи там бяха всички включително и Куки.
-Емили,какво се е случило,защо целият ти грим е размазан,а спиралата ти е потекла?-попитаха Нат и Дани.А Куки стоеше и ме гледаше.
-Нямам намерение да говоря с никого!-казах ядосано и се качих горе.
-Ти ли беше?-обърна се Дани рязко към Куки и му мярна страшен поглед.
-Да.-призна си най-спокойно и погледна момчетата,които го гледаха изненадано.
-Защо и го причини по дяволите?-изкрещя Нат,а Джин отиде при нея,хвана я под ръка и я заведе в кухнята,за да се успокои.
-Просто прегръщах едно момиче и тя се появи и ни видя.-каза спокойно.
-Аха ами добре предай нещо на гаджето ти...дано да се удави в сълзите си!-каза Дани и мярна поглед на Куки,казваше нещо,като ти си кретен,как можа да го направиш.
*ГТ на Нат*
-Джин пусни ме,трябва да наредя Джънгкук!-каза Нат ядосано,докато се дърпаше.
Джин я хвана през кръста и я притисна към себе си,трябваше да я успокои.
Когато Джин ме прегърна забравих за всичко,дори и за Ем,която се прибра,като че ли някой е умрял!Той ме утеши,но трябваше да видя Ем и то веднага!
-Виж Джин,трябва да отида да видя как е тя!-каза Нат и се качи по стълбите.
*край на ГТ на Нат*
-Ем,знам че не искаш да говориш с никой,но не можеш да стоиш затворена в стаята,до края на живота си!-каза Нат и влезе.
-Ем разбрах какво се е случило и много съжалявам!-каза Нат и седна до мен,а аз гледах в една точка.
-Да,добре сега ме остави!-казах аз не спирайки да гледам стената.
-Знам,че ти е гадно,но трябва да се примириш!-каза Нат и стана,дърпайки ме за ръката.
-Добре ей сега ще дойда,трябва да
се облека!-казах аз сваляйки поглед от точката.
Нат излезе,а аз оправих грима си,облякох чисто черни дрехи и си вързах косата на небрежен кок.
Слязох долу,а Куки го нямаше,стана ми гадно,че не го виждам,но се опитах да преглътна.Нат сипа вечерята и седнахме на масата,всички говореха и се смееха,а аз единствена стоях потънала в мисли,когато се нахраних,отидох в хола и пуснах телевизора,даваха тъпотии и за това си пуснах музика,всяка изминала песен ми се струваше,все по-тъжна и по-тъжна.Погледнах часовника,беше 01:42 бях слушала музика,около 2 часа и ,тогава вратата се отвори и чух гласа на Куки.
-Тихо някой да не чуе!-каза той и влезе,последван от русокосата.
Тогава преди да я задърпа на вътре не видя,че гледам със сълзи в очите,той ме погледна,а аз отместих поглед и станах от дивана и се запътих,към стята на Дани.
-Дани-казах и влязох.
-Какво има?-каза тя сънена.
-Той се прегръща!-казах аз.
-С кого?-каза тя и стан от леглото.
-С нея.-казах аз и коленичих,а Дани ме подмина.
-Къде си бе м*ршо?!-изкрещя Дани и всички излязоха от стаите си,а Куки тъкмо се н*тискаха на дивана.
-Ето те,а сега ми ела!-изкрещя Дани и тръгна да бяга по стълбите.
Аз я последвах,а Куки се опита да спре Дани,хм не му се получи.
-Пусни я!-крещеше Куки.
-Няма,заради тази к*чка ,Емили страда,а ти не забелязваш!-изкрещя Дани и блъсна русата и падна на земята.
-И аз какво да направя?-изкрещя Куки.
Тогава избухнах в плач,пред него,а той ме погледна,все едно ми каза...не исках да го казвам.
Излязох,запалих колата и тръгнах...нощта изкарах в колата,а на сутринта се върнах.
Влязох
-Къде беше?-скочи Ви,но остана без отговор.
Качих се събрах си нещата и слязох,ох кого да видя,отново тази русата.
-Какво правиш в къщата ми ?-попитах я аз и тръшнах куфарите ми на земята.
-Ами Куки ми каза,че мога да остана за известно време.-каза тя и ми се усмихна.
-Виж сега,това е моята къща и аз определям правилата и за това,сега си вземаш нещата и си разкарваш задника!Ясна ли съм?!-изкрещях аз на кифлата пред мен,а тя извика Джънгкук.
-Какво има мила?-каза той и слезе,когато ме видя спря за малко и дойде.
-Сега Джънгкук,къщата е моя и аз преценявам кой ще остане и кой не,така,че избираш или си тръгва сама или...ти си тръгваш с нея!-казах с треперещ глас и насълзени очи.
-Ами значи нямам избор!-каза той.
-Хайде скъпа,ела да си събера багажа и да си тръгваме!-каза той,аз седнах на земят и се вгледах в една точка.
-Да да много си се объркала,махай се кифло,никога няма да изоставя хората в тази къща,разбра ли махай се!-изкрещя той,а аз бях замислена дали да се самоубия,когато някой ме вдигна на ръце.
-Хайде Ем писна ми да те гледам така!-каза Куки.
Тогава се събудих в стаята в болницата.
-О всичко е било сън!-казах аз и видях Куки и другите в стаята.
Тогава Нат и Джин се прегърнаха за доста дълго,тази гледка ми хареса и тогава Нат каза.
-Най-накрая се събуди с Джин се сближихме толкова много!-каза тя.
-Колко време съм спала?-казах аз и Куки ми отговори:
-Ами 3 дни,доста е неудобно да спиш на стол!-каза,дойде и ме притисна до гърдите си.
-Значи и целувката ми с теб е била сън?!-казах аз,докато го прегръщах.
-Мм не ,тя не беше сън!-каза той и се засмя.
След два дена ме изписаха и се прибрахме вкъщи,без русокоски!

       *СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ*
                         😃👌😃