College Love Or Something More

ДЕВЕТ

Слава Богу, Джо не забеляза нищо, защото се беше заговорил с някой от персонала. Усетих как ме дръпна леко нагоре и се качихме по стълбите. Гледах да се държа нормално и да бъда спокойна, защото той ще забележи, а не искам да се разделяме сърдити. Този задник как можа да се озове на същото място и по същото време, когато и ние. Вече бяхме горе и пред нас се откри невероятна гледка. Беше огромна тераса, със саксии окачени на парапетите, имаше много маси и доста хора. Мярнах няколко свободни. Джо ми посочи едната и се насочихме натам. Беше една от крайните маси, от там се виждаше пътя и минаващите коли. Беше наистина красиво. Джо мина зад мен дръпна стола ми и ми направи жест да седна. Седнах и той бутна стола ми леко към масата. Усмихнах му се. Той седна на своето място и точно в този момент сервитьора дойде с две менюта в ръка.

- Добър вечер! – поздрави учтиво той.

- Добър вечер! – отвърнах аз и се усмихнах топло на келнера. Джо също го поздрави и мъжът се отдалечи. Отворих менюто и започнах да разглеждам.

- Препоръчвам ти вино. Например „Розе"? – предложи Джо.

- Добре, съгласна съм. – казах и започнах да разглеждам менюто си отново. Имаше толкова много предястия, ястия, супи и какво ли още не, докато се стигне до десертите. Ще хапна нещо леко, тъй като не съм особено гладна.

- Избра ли си? – попита ме Джо и ме погледна.

- Все още се чудя какво да е. Ами ти? – попитах.

- Аз се спрях на свински късчета в гъбен сос като ястие, а за предястие избрах салата „Цезар". – обясни. Като каза салата „Цезар" и на мен ми се дояде, отдавна не бях яла.

- Мисля, че и аз си избрах. Ще хапна пилешко със сос от синьо сирене и салата „Цезар". А какво ще пием освен виното? – попитах.

- Аз ще пийна минерална вода. – каза Джо, гледайки в менюто си.

- И аз това щях да казвам. Добре избрахме си! – казах и оставих менюто на масата. След по-малко от 5 минути при нас отново беше същият мъж.

- Избрахте ли си? – попита учтиво.

- Да. – каза Джо и продиктува поръчките ни, след което келнера се отдалечи. Беше много приятно да стоя тук и то с моя най-добър приятел. Но в момента, в който се сетих, че на долния етаж беше Зейн, коремът започваше да ме свива. Дано да си тръгне преди нас. Той нали не ни следи? Откъде можеше да знае, че сме тук? Да не би да ме е проследил, чрез телефона? Глупости, Джиджи! Успокой се, това е просто съвпадение, странно, но все пак съвпадение. Спрях да мисля за това и се фокусирах върху вечерята си с Джо.