I need U

Местя се?!

Беше обикновен съботен ден- станах, оправих се и слязох долу да закуся. От атмосферата усетих, че нещо не е наред. Обикновено родителите ми бяха усмихнати и си говорехме всички заедно всяка сутрин, но този ден беше някак си различен и ги попитах какво не е наред.

-Скайлър. - каза майка ми. - Сигурно няма да се радваш да чуеш това, но получих нова работа във Южна Корея. Ще трябва да се преместим там. Заминаваме утре.

-Какво?! Утре?! Толкова скоро? -аз се учудих и изпитах смесени емоции от гняв, тъга и обърканост. - Нима ще трябва да се разделя с приятелите си?

-Слънчице. - каза баща ми. - Знам, че си разстроена, но така стоят нещата.

-А къде ще уча? - попитах аз.

-Записахме те в много престижна академия в Сеул. - каза майка ми.

-Да, там ще те образоват много добре. Учителите са добри, не дават трудни домашни. Ще ти хареса там. А, и, храната е добра. - каза баща ми като си наместваше вратовръзката.

-Миличка, с баща ти отиваме на работа. Ще се върнем в 17:30ч. И не забравяй да си изчистиш стаята. - каза майка ми, като излизаше от вкъщи.

След като двамата отидоха на работа, отидох в стаята си и започнах да я чистя. След като свърших, се обадих на Амбър и Рейчъл да се срещнем в парка.

В парка:

Разказах им подробно разговора с родителите ми.

-Какво?! - възкликнаха Рейчъл и Амбър. - Ще се местиш?!

-Много съжалявам. - казах аз, като за малко не се разплаках.

-Кога заминаваш? - попита Амбър.

-Утре. - отговорих аз.

-Утре ли?! - възкликнаха отново момичетата. Толкова скоро?

-Не можеш ли да останеш тук при леля си? - попита Рейчъл.

-Не, всичко е уредено. Ще уча във "престижна академия" в Сеул. - казах аз.

-Не мога да повярвам, че се разделяме. - каза Рейчъл със тъжен глас.

-Имаме само един ден, нека да не го пропиляваме. - каза Амбър.

-Права си, Амбър. Не може просто да седим тук и да тъгуваме. Трябва да прекараме цялото си време заедно, като за последно. - каза Рейчъл, като подкрепи Амбър. Ще си вземем пица, ще гледаме кино, ще клюкарим за Никол.