I need U

Умна съм

 Беше вторият ми ден в Корея. Станах, облякох си новата униформа и отидох в кухнята да закуся.

-Скайлър, развълнувана ли си за новия учебен ден? - попита ме майка ми.

-Не знам, може би малко. - отговорих, като си ядях бекона.

-Е, и това е нещо. - каза баща ми. - Слънчице, подай ми ключовете.

-В ръката ти са. - казах на баща ми.

-О, да. Вярно. Е, аз тръгвам за работа. Ще се видим следобед. Обичам ви! - каза баща ми, като целуна мен и майка ми и се запъти към вратата.

Изядох си закуската и майка ми ме закара до училище. Отидохме към кабинета на директора.

-Това ли е дъщеря ви? - попита директорът.

-Да, това е Скайлър. Скайлър, това е директор Донг Юл. - каза майка ми.

-Приятно ми е. - казах аз със нервен глас.

-Няма от какво да се притесняваш. - ми каза директорът с усмивка на лицето. - Елате с мен, ще ви разведа.

Усещах как всички ме гледаха. 

-Това е физкултурния салон, а онова там е кабинетът по химия. - каза директорът, като ме развеждаше наоколо. - Това тук е класната стая.

Като влязохме в класната стая, директорът каза нещо на корейски, но като си чух името, разбрах, че ме представяше. 

-Ученици, това е Скайлър. Нова е. Ученици представете се.

- Аз съм Хюн Су.

-О Ха Ни. Ще ми е приятно да сме съученички.

-Мин Ки.

-Юнг Нам.

-Су Юн.

-Кюнг Ми.

След известно време момче влезе в стаята.

-Много съжалявам, че закъснях. - каза момчето, като се поклони.

-Спокойно, Джунгкук. А, това тук е новата ни ученичка. Казва се Скайлър. Ще говориш с нея на английски, понеже не е от тук.

-Здравей! Ще се радвам да сме съученици.

- каза Джунгкук, като се поклони и двамата отидохме на местата си, а аз седях до него.

Малее! Егати сладура! Първото нещо, което ми хареса. 

Часът свърши, а аз си останах на мястото, защото отново имахме час тук. Три момичета се запътиха към чина ми. Помислих си: "Ау, не! Сега какво? Надявам се да не са като Никол."