I need U

Малко волейбол

Беше вторник, събудих се, облякох се и отидох да закуся.

-Добро утро! - поздравих родителите си.

-Добро утро! - отвърнаха ми те.

-Е, какво е менюто за тази сутрин? - попитах майка ми.

-Плодова салата. - отвърна ми тя.

-Плодова салата? Това не е ли малко като за следобедна закуска? - попитах аз.

-Така ще си по-енергична сутринта. А и е по-здравословно. - отвърна ми тя.

-Слънчице, днес със майка ти доста ще закъснеем. Свърши си задълженията и след това си свободна да правиш каквото поискаш. - каза баща ми.

-Може ли да изляза със приятелки? - попитах родителите ми.

-Кои приятелки? - попита майка ми.

-Нали снощи на вечеря ви споменах за О Ха Ни, Су Юн и Кюнг Ми? За тези приятелки става дума. - отговорих аз.

-Да, разбира се. - отговори положително майка ми. - Ако искаш, можеш да ги поканиш тук.

-Сериозно? - попитах с учудване.

-Да, сериозно. - отговори майка ми.

-Благодаря, мамо! - казах на майка ми, като я целунах.

-Дами, аз тръгвам. Ще се видим довечера, слънчице. - каза баща ми, като целуна мен и майка ми.

-Чао, тате, обичам те! - казах на баща ми, като го прегърнах.

-Аз също те обичам, миличка. - отвърна ми той.

Майка ми ме закара до училище, а на пейките пред училището стояха приятелките ми.

-Здравейте! - поздравих ги.

-Здрасти! -отвърнаха ми те.

-Хайде, да влизаме. - каза Кюнг Ми.

Когато влязохме в училището, всички погледи бяха насочени към мен.

-Защо всички ме зяпат? - попитах приятелките си.

-Заради случката в кафетерията. - отговори О Ха Ни.

-Ааа, да. Бях забравила. - рекох аз.

-Не трябва да го забравяш! Един ден, като станеш известна, пред медиите ще трябва да споделиш този велик момент-моментът, във който ТИ се опълчи на Хе Ра. - каза О Ха Ни.

-Мисля, че преувеличаваш. - казах аз.

-Да, права си. Просто това се случва за първи път в академията. - отговори О Ха Ни.