Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 20

- Не закачай Мейв! – гневно процеждам аз.

- Не съм я докоснал... още. – той злобно се изхилва на изкривеното ми от гняв лице. Бързо се приближавам и забивам пръст в гърдите му, докато пръхтя като кобила.
- Не ме плашиш, но ти казвам, че няма да ти позволя и с пръст да я докоснеш. Да не си посмял да я заговаряш!
- Нима мислиш, че можеш да ми заповядваш, както се опита и тъпия ми брат вчера? Видя какво последва, ако искаш бой, то аз съм готов да те ступам. – той плесва силно ръката ми и аз я дръпвам.
- Първо, кой си ти, че да обиждаш прекрасен човек като Браян? – той презрително изсумтява, но аз нападателно продължавам. – И второ, ако си мислиш, че съм слаба, хайде, пробвай ме.
- С най-голямо удоволствие.

Едновременно се трансформираме и аз се дръпвам настрани точно, когато той се хвърля срещу мен, като след това се изправя и отново скача. Този път се оставям да ме повали, но когато се опитва да ме захапе за врата, го изблъскам със задните крака и гневно му изръмжавам. Той се дръпва и аз побягвам, но е по петите ми. Отново ме поваля и ме захапва толкова силно, че шията ми почва да кърви и да оцветява бялата ми козина. Не иска да отпусне челюстта си и аз съм безсилна. Чудя се дали иска да ме убие, защото ако продължава така, то кръвта ми ще изтече. Преди да затворя очи виждам как медена сянка се приближава, после гневно отблъсква черния като катран вълк. Аз бавно ставам и ръмжа като побесняла и на двамата, които се сборичкват на земята, след това се изправят и обикалят в кръг, като не се изпускат от поглед. Трансформират се, като още са вперили отровни погледи един в друг. Трансформирам се и аз, като проклинам на ум всичко живо и неживо, пристъпвам смело между двамата и поставям лявата си ръка на гърдите на любимото ми момче, а дясната върху тези на ужасния му брат.
Проклинам глупавата рана, която не спира да кърви, проклетата уста на чернокосото момче, по която има засъхнали следи от собствената ми кръв. Внимателно оглеждам разкривените им от избухнала омраза лица, оголените зъби, опасния блясък в красивите им очи.
- Престанете веднага, глупаци такива! – изкрещявам, докато те се опитват да се приближат въпреки намесата ми. Увеличавам натиска на ръцете си и те се отдръпват назад. – Веднъж завинаги трябва да си изясните нещата и ако искате, ще ви оставя сами, но престанете да се джафкате като малки кутренца!
- Не, Андреа, моля те, остани. – отвръща Браян любезно въпреки гнева си.
- Оу, не ти ли е дала да и казваш Анди, братко? – злобно подхвърля Елиът, докато облизва МОЯТА кръв от устните си.
- Млъкни! Да не съм чула и гък! – отново изкрещявам, заставам до Браян, обгръщам с една ръка кръста му и прошепвам достатъчно силно, за да чуе и брат му. – Някой ден ще му изпиеш кръвчицата, както той излочи моята, даже ще ти помагам, но точно в момент повече от всичко искам да млъкнеш веднага!
Затискам с ръка шията си и си заставям да не мисля за снега, мокрещ чантата ми, която лежи забравена някъде в гората.
- Сега Елиът, спокойно можеш да ни кажеш какво е станало онази нощ.
- Не съм длъжен да давам обяснения. – отново изръмжава той.
- Длъжен си, ако идваш тук, на моя територия и нападаш мен и собствения ти брат.
- Ха, брат, що за шега! – Елиът забелва очи и презрително изсумтява. – Истинският брат не би ме зарязал да умра!
- Но си жив и здрав и ще ни обясниш всичко. – спокойно предотвратявам потока от думи, който щеше да се излее от Браян.
- Виж, какво...
- Не, ти виж какво, братко! Писна ми да обиждаш мен и момичето ми и да ни държиш в неведение! И казвам ние, защото благодарение на нея в момента се въздържам да не стана и да не ти избия зъбите! – избухва гаджето ми и стиска юмруци, а аз бързо слагам ръка на рамото му, за да не изпълни заканата си.
- Кученцето можело да драска? – Елиът се ухилва на собствената си шега. – Искате хубава история? Да започваме тогава!
Успокоявам бушуващите си емоции и се заслушвам в гневния му глас.
- Предполагам скъпия ми брат ти е разказал какво стана тогава?
- Да.
- Значи ти е казал, че преспокойно ме заряза в горящите останки на подобието на къща, само за да спаси страхливия си задник?
- Не съм те зарязал, опитах се да те спася, за Бога!

- Да беше опитал по-добре!
Мълчаливо се взират един в друг, сетне Елиът пръв заговаря.
- Не те видях тогава.

- Опитах се да те спася... Елиът. Не знаеш как живях с тази вина, като всеки ден си напомням, че можех да те спася, да те измъкна от там. Прав си, държах се като дете, каквото и бях, но това не ме оправдава.
- Браян...
- Не, Андреа, така е! Боли ме, че не можех да спася собствения си брат, не можех да го замъкна за проклетата риза навън и всеки ден живея с тази вина. Но ти, братко, не можеш да ме обвиняваш, защото не знаеш как живях досега.
- Да не мислиш, че моят живот беше песен?

- Оу, извинявай. Аз нализнаех, че си жив и здрав!
- Да, а защо нито веднъж не посети родния си град? Защо не посети нашата къща,защо не се опита да почетеш паметта ми, щом си ме мислил за мъртъв? Защо не сезавърна нито един проклет път? Е, вече съм тук и не смятам да си тръгвам,приятно ми е в това местенце. Има изобилие от... момичета. При това в пъти по-красивиот теб. – той ме поглежда. – Нямам намерение да оставя приятелката ти, защотознам, че ме харесва. Няма да стоя със скръстени ръце, защото взимам това, коетоискам.
- Тя не е предмет! Няма да я пипнеш!
- Добре, няма да я пипам. Но ако тя ме пипне? Да не би да се опитваш да налагашмнението си над нейното? Да заповядваш на чувствата й какво точно да изпитват?Или се опитваш да й казваш кого да харесва? Късмет миличка. – той се обръща иподхвърля. – Този разговор ми писна. До утре.
Гледам следите от обувките му, а през това време усещам силни ръце да обгръщатталията ми. Браян слага брадичка на рамото ми и също се заглежда. Гневът менапуска, остава само раздразнението, разочарованието и съжалението, коетоизпитвам към любимото си момче.
- Как си? – прошепвам му тихичко аз.
- Не знам. Наистина не знам. Чудя се кога ще ми каже какво е станало.
- Ще те мъчи до последно.
- Да, знам. Винаги е бил такъв – чака последния момент и тогава отпускабомбата. – той ме хваща за ръка, взима чантата ми, която се оказва на няколкокрачки от мен и ме целува, после ме подържа малко в прегръдките си. –Съжалявам, че те намесвам във всичко това.
- Няма проблем. Утре ела на училище, но гледай да си спокоен, не искампроблеми.
- Добре. – Браян целува челото ми, поглежда ме в очите и промълвява. – Обичамте.