Black Riding Hood

1.Глава-Спомени

Аз бях едно обикновенно момиче от едно щастливо семейство. Мама ме изпращаше за вода до езерото в селото ни всеки ден.Тя казваше:
-Просто отиди и се върни бързо,мила. Не разговаряй с непознати и не отбивай за почивка.
Понякога ме изпращаше и до баба да й дам някои неща. Но аз невинаги спазвах уговорката. Отидех ли до езерото,там ме чакаше Питър.Той ми бе пръв приятел.Познавах го откакто се родих.Ние отивахме до поляната в гората.На лов за зайци като възрастните . Винаги казвах,че той ще убие заека.Но това не беше истината...
Времето минава и всичко се променя.Ние пораснахме.Животът ни разбира се не бе само щастие и радост.
Селото си имаше водач. Господар.
Той не беше най-добрият и милият човек,когото познавахме.Алчен и несправедлив,той искаше власт над всичко.Неговата къща се намираше много далеч от селото. Той постоянно повтаряше на всички, че един ден тя щяла да бъде неговия замък. Тя щяла да е толкова голяма, че ще стига чак до селото. Аз така и не научих името му,но това не беше от голямо значение.
Един ден всичко се промени. Господарят започна да се нарича крал и да се държи като такъв. Той идваше в селото ни един път седмично, за да си вземе нови слуги,които да му построят замъка. А после той им обещаваше богатства и място в него. От начало бе само пожелание,но след това всичко се промени. Хората не бяха слуги,а роби. Негови затворници. Остатаха около 15 човека в селото ми. На края той ми отне родителите. За малко да хване и мен,но аз успях да избягам благодарение на Питър.
Още помня последните думи,които чух от майка си:
-Бягай Серийз,бягай! Остави ни.
Ние с баща ти ще се управим. Ще се върнем за теб и всичко ще бъде наред. Както преди. Бягай от тук преди да те е заключил в някоя тъмница,миличка...Бягай!!!
Аз не можех да я гледам с оковите и замръзнах на място. Добре че Питър беше там и ме спаси. Двамата се измъкнахме и извадихме късмет за разлика от другите. Избягахме в гората при баба ми. Знаех, че те няма да се върнат. Заклех се да отмъстя един
ден.
Останах да живея в гората у баба с Питър.Милата старица искаше да отидем при реката за ритуал подобен на погребение, за да им отдадем почит. Не ни се вярваше, че ще ги видим отново...
Баба ми направи специално наметало. То бе и всеоще е черно като мрака в ноща,но няма ни една звезда. Щом го сложих веднъж, повече не исках да го съблека. Може би това бе последното скъпоценно нещо,което щях да получа от семейството си. Баба много добре знаеше, че някой ден ще ме отпрати на пътешествие с Питър, за да отмъстя. Но имаше и още нещо, което не знаех...

След няколко години навърших 15. Един,два дена след това баба каза, че е време да тръгна по своя път. Също така настъпи час и да разбера истината за баща ми. Той всъщност не е бил обикновен човек, бил е нещо като върколак.
Дотогава само баба е знаела, освен него, но сега и аз научих. Това означава, че и аз съм получовек, полувълк. Явно и аз мога да се променям, но от части. Като например:зъби, уши,очи и др.
Затова да внимавам, понеже ако някой друг разбере...Аз ще свърша в огъня обявена за вещица.
Реших да не казвам на Питър.

Старата жена се грижеше добре за мен. Подготви ме за път и ми даде
един вълшебен пръстен.От бижуто
излизаше котка на име Сянка. Тя обаче можеше да се превръща в други животни.
Господарят през тези години се премести в град Валзах. Там той свали управляващия със своята войска от манипулирани хора и други същества. След като се качи на трона той скоро ще има власт на цял Залфу. Не знам как е възможно да победи нашия лидер, но той става все по - голяма заплаха за всички ни. Вече не ставаше въпрос за моето отмъщение, а за свободата на цялата страна. Трябва някой да го спре преди да завладее всичко. И това бяхме ние. Аз и Питър.

Така аз, Питър и Сянка тръгнахме
на път за Валзах да спрем царя.