College Love Or Something More

ДЕСЕТ

Бях съсипана. Той беше моето спасение в момента. Не говореше, не каза нито думичка, докато в един момент не се изправи. Стреснах се от рязкото му изправяне. Той ме погледна и ми кимна в посока към изхода, подаде ми ръката си, аз я хванах, изправих се и тръгнахме. Не знаех къде отиваме. Къде ме водеше? Трябваше ли да отида с него? Не го познавах достатъчно, познавах го едва от няколко дни, но имах чувството, че е бил в живота ми от цяла вечност. Вървяхме към изхода, излязохме и се запътихме на паркинга. Спряхме пред колата му, той ми отвори вратата и аз влязох вътре. Зейн седна на шофьорското място и запали двигателя. Какво се случваше? Защо не ми казваше къде отиваме? Притеснявах се, но заедно с това се чувствах в безопасност. Погледнах го, гледаше в пътя, на лицето му беше изписано притеснение и загриженост. Не можах да се сдържа да разбера какво се случва.

- Зейн, къде отиваме? – попитах, нарушавайки тишината между нас.

- Ще дойдеш с мен. – каза. Къде ще ходя с него и защо да го правя? Коремът ми започна да се превива.

- Къде? – попитах, гледайки го.

- В моя апартамент. – каза и се обърна да ме погледне. КАКВО? Не искам да ходя в апартамента му! Дали? Не бях сигурна, но все пак се притеснявах. Какво щях да правя там, имам си жилище мога да се прибера вкъщи.

- Аз си имам свой. Просто ме прибери вкъщи. – обясних, но той сякаш не ме слушаше. Гледаше напред и се усмихваше леко.

- Знам, че имаш свой, но не мога да те оставя сама, когато си в такова състочние, Джиджи! – каза и ме погледна отново. Толкова много обичах очите му, бяха толкова дълбоки, сякаш когато погледнех в тях всичко друго около мен изчезваше. Но все още не разбирах защо трябва да отида в апартамента му.

- Зейн, добре съм. Заведи ме у дома. – казах и започнах да си играя с косата си. Бях нервна и то само от неговото присъствие, а и това, че очевидно отивахме към апартамента му.

- Джиджи, успокой се! – каза. Просто се притеснявам за теб и искам да си добре. Това е. – добави. Той си беше наумил нещо и аз нищо не можех да направя. Много се притеснявах заради предстоящото. Къде живееше? Какво щях да правя там? За цялата нощ ли щях да оставам или за малко? Боже Господи, започвах да треперя. Зейн явно забеляза, защото се обърна и ме погледна.