Част 44

235 24 0
                                    

Срещу мен стоеше онова момиче, което беше и в кабинета преди няколко дни. Отново тя беше цялата в черно. Черна тениска запасана в къса черна пола и дълги черни ботуши. Тя ме гледаше. Беше доста плашеща. Обърнах се да видя дали Тае се връща. След това отново изместих погледа си към нея...... Отново я нямаше. Какво става? Това момиче...защо изчезва така? Тогава я видях излизаше пее, вратата. Последвах я. Исках да разбера каква е и защо бяга. Да разбера защо ме гледа. Излязох вън. Видях я. Стоеше посредата на пътя и ме гледа...отново. Тя беше с черна маска прикриваща част от лицето и. Отидох до нея и посегнах да я махна, за да видя лицето и. Тя ми хвана ръката и ме погледна пронизващо в очите.

-Коя си ти? - попитах я.
-Не ме ли позна? - поклатих отрицателно глава, а тя махна сама маската си - А сега не си ли спомни? - тя се усмихна.
-Боже мои. НаЮн.... - очите ми се напълниха със сълзи. Прегърнах я.
-Хюра.. - тя се разплака, както и аз.
-Юн как можа да ме оставиш преди десет години.
-Родителите ми решиха да се преместим. Обещах си че ще се върна. Ще се върна при най-добрата си приятелка. - отново се прегърнахме.

НаЮн - тя беше най-добрата ми приятелка. Но един ден когато бяхме на шест тя замина. Цели десет години не се бяхме виждали.

---------
Това е новата глава надявам се да ви хареса. Лов форевер. 😂❤

BTS: Just Stay With Me Where stories live. Discover now