Шест стъпки към раздялата

Мразя те, защото те обичам!

Постепенно Ема и Кат се успокойха. Свикнаха с мисълта, че няма да са в една гимназия.
Ема гледаше филм. Сюжетът му се въртеше около една забранена от родителите ученическа любов. След 15 години двамата влюбени са на път да се съберат, но един инцидент ги разделя завинаги. Ема сама си направи извод - не трябва да се отказваме от нещо,което обичаме, защото "утре" може да е прекалено късно.
Кат пък четеше книга, в която се разказваше за две сестри, които се караха за незначителни неща. Една злополука за малко да раздели семейството им, но след нея двете момичета разбраха и поправиха грешките си.
Филмът и книгата накараха двете приятелки да се замислят.
"Нито аз, нито Кат сме виновни за това. Но как ли се чувствала Кат. Когато имаше нужда от мен, аз не бях до нея. Ние можем да поддържаме връзка и така трябва. "Няма нищо случайно"-винаги съм го казвала. Утре ще й се обадя, за да се извиня."- разсъждаваше Ема.
"Аз не трябваше дори да си помисля да забравя Ем. Не е нужно, тя нищо не е направила! Какво от това, пе няма да сме заедно? Постъпих много глупаво! Ще й пиша още сега, малко е късно, но тя не спи по това време."-мислеше си Кат.

~Из социалните мрежи~
Кат: Hi!
Ема: Hey!
Кат: Какво правиш?
Ема: Объркана съм... Аз не трябваше да се държа така. Ти имаше нужда от мен, а аз дори не ти се обадих!
Кат: Не! Ти си найстина най-добрата ми приятелка. Няма друга като теб! 😘 💜 😘 💜
Ема: Извинявай!
Кат: Няма за какво! Но и аз извинявай.
Ема: Мразя те, защото те обичам!
Кат: 💜💕💜💕 Я ми звънни!
Телефонът звънна и Кат каза радостно:
-Ало!
- Знаеш ли, че се чувствам много по-добре, след като говорих с теб?- каза с облекчение Ема.
- Аз също! . А аз глупачката си мислех, че ще е по-добре да не се виждаме, за да не страдаме още повече.- отвърна малко гузно Кати.
-Аз си мислех същото, но гледах един филм и разбрах, че от всичко това няма смисъл и ще боли още повече.
-Никой не ме разбира като теб.
- Никой не вижда същността ни. Ние не сме такива, каквито изглеждаме, но това не е толкова зле.
-Даа.....но ми писна!- каза разочаровано Кат.
-Не му мисли! Ти в града ли си?
-Да за малко. След два дена пак отивам при баба.
-Тогава утре да се видим?- попита Ема.
-Да! Много ще се радвам.
-Супер! До утре.
* * *
-Чудесна идея да дойдем тук Ем. Аз толкова много обичам пица.-каза нетърпеливо Кат, защото чакаше пицата си.
-Аз не мисля, че беше много добра идея. Като те гледам само как чакаш храната си.... Няма да ме слушаш изобщо.-намръщи се Ема и след това и двете се засмяха.
-Ейй!-каза едва Кат, защото не можеше да си поеме дъх от смях.
Не знаеха защо се смееха, но отдавна не са били толкова щастливи. Големите пици бяха сервирани и яденето започна.
-Оставт три седмици до "новото начало". Как си го представяш?-попита сериозно Ема.
-Ами....не знам. Иска ми се да е както преди, но едва ли. Искам да срещна някого, ако ме разбираш.-каза с усмивка Кат.
-О, ти сериозно ли?
-А ти не искаш ли?
-Не. Гледаш прекалено много филми Кати.
-Добреее!- каза леко ядосано и продължи- А ти каа си представяш живота след три седмици?
-От начало мислех, че ще е много лошо и гадно....
-Аз още го мисля- прекъсна я несъзнателно Екатерина- Извинявай, продължавай.
-Но сега мисля, че няма да е толкова зле. Да знам, че няма да е както преди, но предчувствам, че няма да е толкова лошо. Приеми това като едно ново начало. Мисли позитивно!
-Каза го най-големият скиптик. - отвърна грубо Кат, но се замисли и продължи- Но май си права.
* * *
Вечерта Ема седеше на прозореца и гледаше пустите улици, а в далечината се виждаше старото училище. Тя се чувстваше добре, но някак странно. Легна си и заспа почти веднага.

- Това не може да е истина. Как можа да го кажеш? Ти го харесваш! Искаш да ни разделиш!
-Не! Нигога не бих го направила! Ти си моята единствена истинска приятелка. Бих направила всичко, за да си щастлива!
-Стига Ема! Махай се! Казах махай се!

-Какво беше това по дяволите? Аз се карах с Кат за....някое момче. И на излизане се блъснах в него, но не го видях, бях с наведена глава? Колко е часът? Пет сутринта?
Ема определено беше много объркана, но тя реши да си легне отново. Разговорът ехтеше в главата й, не спираше да се повтаря. Тогава Ема взе един лист хартия и химикалка и почна да пише това, което не спираше да се повтаря в главата й. Сгъна листа на четири, написа датата и часа и го прибра в шкафа с документи. След това отново легнаи задрема.
Това е просто сън! Какво ми става? Ох, побърквам се."-помисли си Ема, като се опита да се успокой и да забрави.
Дали това не е част от предстоящето бъдеще?

Хей, хора! Извинявам се за тъпите и кратки глави!
Благодаря на Adi_11 за помощта!