Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 25

- Мисля, че трябва да го направиш.
- А аз мисля, че не трябва.
- Браян, веднъж ме послушай, само за разнообразие.
- И какво трябва да направя?
- Ти решаваш.
- Не ме улесняваш.
- Не се и опитвам.
Стисвам ръката на Браян за кураж и му се усмихвам, след което се обръщам и го оставям да говори с брат си. Излизам пред пещерата и поглеждам Елиът, с когото тъкмо се разминавам. Добре, оттук са те, аз няма да се намесвам. Все пак не е моя работа, нали? Те са роднини, трябва да се оправят сами, да се държат като зрели хора. Не, не мога, ще се сбият и трябва да съм там, просто трябва. Но пък...
- Мамка му. – тихо изругавам под нос и се втренчвам в затворената врата.
Ами ако просто подочуя за какво си говорят? Не, няма да е етично.
Изкушението е прекалено голямо, затова с бързи крачки се отдалечавам от мястото и се отправям към езерото. Затичвам се и едновременно с това се трансформирам. Макар желанието ми да видя какво става, просто следвам инстинкта си, а той ми крещи, че двамата трябва да са сами.
Навеждам се и започвам да пия вода. Оглеждам вълчето си лице – бялата ми козина вече не може да ме прикрива, защото снегът изцяло се е стопил. Сядам и се заглеждам в спокойната водна повърхност.
Вдругиден е Денят на влюбените и аз си нямам и на идея дали трябва да направя нещо. Може би трябва да купя нещо на Браян? Нещо сладко и романтично, но какво? Пфу, мразя да купувам подаръци! Никога не уцелвам точния размер на дрехата или вкусът на притежателя. Просто не мога да намеря идеалния подарък, независимо дали е на родителите ми, за Мейв или за някоя съученичка, но при момичетата е по-лесно – те искат само цветя, мечета и шоколад. Нямам си и на идея какво искат момчетата. Сещам се, ще питам Мейв. Тя винаги знае всичко. Ще излезнем на пазар и ще изберем нещо красиво, може би практично и романтично, без цветя и розови неща.

Засмивам се наум при мисълта за Браян с розова тениска. Изобщо няма да му отива. Не, че имам нещо против момчетата с розови горнища, но просто не си представям моето гадже с такова нещо. Гаджето ми. Никога няма да ми омръзне да го повтарям.

Гадже, гадже, гадже. Не, не ми омръзва.
Какво ли прави сега? Дали пребива Елиът, или Елиът пребива него? Или си обменят остроумни коментари, или хапливи забележки? Да, искам да видя какво правят и не, няма да отида. Скачам бързо и се затичвам. Оставям се на свободата, вятъра, енергията, усещанията да ме завладеят. Ориентирам се безпроблемно из зеленината наоколо, като не пропускам да забележа напъпилите листа по дърветата и цветята, които изпълват въздуха с неповторимо ухание. Скоро виждам само размазани петна, но не намалявам. Тъкмо обратното, развивам все по-висока и висока скорост. Чувствам, че летя. Чувствам, че краката ми не докосват меката пръст. Чувам птичите песни, огласящи цялата гора с веселото си чуруликане. Помирисвам въздуха, изпълвам гърдите си с него.