Bad Girls and Bad Boys (ЗАВЪРШЕНА)

Моля?!Още една загуба??

*ГТ на Куки*
Ако този мръсник убие някой близък на Ем ще го заколя...мислите ми се въртяха мислех,че ще съм следваща му плячка,но не се страхувах.Ако ме убиеше,щях да мога да пазя Ем по-добре и щеше да е защитена от двама ни .Мен и Марк,но едвали щеше да понесе още една подобна загуба.
И тогава чух писъците на Ем и осетих огромна болка в корема и се строполих на земята
*край на ГТ на Куки*
-Неее!-изпищях аз и клекнах до Куки.
Сълзите ми се стичаха,отново дойде онова чувство,което беше,когато Марк катастрофира.
Плаках,а майка ми и другите се опитваха да ме разделят от Куки.Нямах сила да викам.Очите ме боляха страшно много,сълзите се стичаха,а Нат и Дани се опитваха да се свържат с полицията ,Нат плачеше,а Дани едва не се побъркваше.
Не можех да спра да плача,прегръщах Куки,блъсках го опитвах се да го накарам да отвори очи.Полицията и линейката пристигнаха и го отведоха,а аз стоях до локвата с кръв и гледах в една точка,а сълзите продължаваха да се стичат.Отново бях сигурна,че съм загубила всичко,а този Бен трябваше да си плати,но защо,като мога да отида при Куки и отново да сме заедно?!
Всичките мисли се въртяха и не премахваха онзи момент,когато Бен влезе и наръга Куки.
Взех ножа и започнах да дълбая в вените си,а кръвта се стичаше.Майка ми се побъркваше,а баща ми не можеше да направи нищо,Нат и Дани се опитваха да ме спрат,а момчетата се опитваха да дръпнат ножа от ръцете ми,Ви беше отишъл с Куки в болницата.Причерня ми и се пльоснах на земята...
***
Последното,което помня беше как чух писаците на всички.
Събудих се в свтла стая,а до мен беше седнала майка ми.
-Миличка ти се събуди!-подскочи тя и ме прегърна.
-Да,но нямаше да е голяма загуба!-казах и се отделих от прегръдката.
-Когато започна да се режеш и плачеш над Куки,Бен се хвана за главата и започна да си мънка под носа:какво направих,но тя си го заслужаваше или не беше правилно,напротив беше!,това каза и си тръгна.
-Къде е Куки?-едва промълвих.
-В съседната стая.-каза тя и ми хвана ръката.
-З-значи е жив?!-казах и подскочих.
-Да жив е,но ти трябва да лежиш!-каза тя и ме бутна.
-Но аз трябва да го видя!-започнах да се дърпам,тогава сестрата влезе и каза,че Куки е по-добре.
-Трябва да го видя!-започнах да се паникьосвам,а сестрата и майка ми се гледаха.
-Добре,нека отиде да го види,но внимателно!-каза тя,а аз бързо се изправих и започнах да се тътря до стаята,отвън всички спяха.
Влязох в стаята и видях красивото му лице,той ме погледна и ми се усмихна,ах тази усмивка.
-Добре ли си любов моя?!-казах през сълзи и клекнах до леглото му.
-Да спокойно!-каза и ме целуна по устата.-Защо и ти си в болницата?-попита и ми вдигна брадичката.
-Ам.Аз.Защото.-започнах да овъртам.-Защото се паникьосах,че съм изгубила и теб и да.
-И какво,ако си ме загубила?Щях да те обичам,дори да съм мъртъв!-каза той и ме погледна в очите.
Той не ме лъжеше или,беше поредната игра?!?
-Обичам те,ако беше мъртъв щях да се самоубия за да съм с теб!-казах и му хванах ръката.
-Обичам те!-каза той и се прегърнахме.
-Благодаря ти,за това че се запознахме,че се влюбихме,че си вярваме и че сме заедно,въпреки всичко!-казах и го целунах по челото.
-И аз ти благодаря,че направи така,че живота ми да има смисъл!-каза той и ме придърпа още повече,към себе си.
***
Изписаха ме след два дни,а Куки стоя,около седмица и не заминахме за Сеул.
-Деца пътуването се отлага за по другата седмица.-каза баща ми.
-Добре.-отговорихме и седнахме да хапнем нещо сладко.
-Ъм отдавна не съм ходил и исках да питам дали са вдигнали цените?!-каза Ви и се засмя.
-Ами не не са ги вдигнали същите са.-каза мама и се усмихна.
Рапмон и Дани бяха на дивана и бяха заспали.Джин и Нат се целунаха(Колко сладко),а аз и Куки тъкмо се прегърнахме,когато Шуга изпищя.
-Какво стана?-изкрещя Джимин.
-В банята и-има паяк!-изпищя Шуга,след това изречение всички избухнахме в смях.
-Гледай да не те изяде!-каза Куки и се засмя.
-Хаха,само че забравих къде да се смея!-каза Шуга и слезе при нас.
-Ви и Ан се гледат като влюбени гълъбчета!-казах сърказтично и се засмях.
-Ами ти и Куки как се гледате?-каза Ан.
С Куки се спогледахме и казахме заедно:
-Като идиоти!-казахме и се засмяхме.
-Прави сте!-казаха Дани и Рапмон.
Мама и татко гледаха детинщините ни и се смееха.
-Какво се смеете и вие сте така!-казах аз и се засмяхме.
-Миже да сме били,но сега не сме!-каза мама,а аз се усмихнах мазно.
-Защо се усмихваш така?-попита мама и се засмя.
-Защото съм подла!-казах и последва отново тази усмивка.
-Пхаха да бе иска ти се!-каза Куки.
-О така ли?-изсъсках аз.
-Да!-каза Куки и отново се засмя.
-Оо така си мислиш!-казах и станах от стола.
-Да така е не можеш да ме накараш да мисля,че си подла!-каза Куки и ме погледна.
-Хм добре,днес ще спиш на дивана!-казах и се заизкачвах по стълбите,а другите започнаха да се смеят,заради физиономията на Куки...

-Дабре добре!Подла си!-каза той бързо.
-Така те искам!-казах и му намигнах.
-Ауу тигрица!-извика Дани,а Нат се засмя.
-Да такава съм!-подсмихнах се гордо и си продължих по пътя.

Ето я и новата глава,този път ги пиша по-бързо,защото имам повече идеи и да разбирате...Ако имате идеи ги споделете или в коментарите или на ЛС.🙊🐯
Ето паяка на Шуга 🕷,онасям се в обясненията 🙈🙈
Annyong 🐼