Говорещата с духове

Глава 1

Една вечер както си лежах ми се привидя нещо. Беше някакъв тъмен мъжки силует.Помислих, че не е истина. Беше тъмно и много късно. Доближих се до него и той просто изчезна.Върнах се  на леглото. И ето, че той пак се появи.В началото се стреснах, но когато се доближи и ми прошепна:ПОМОЩ!Си помислих, че  превъртам.В момента в,който мигнах станаха трима.Шептенето ставаше все по-силно и по-силно.Не можах да издъража,станах от леглото и светнах лампите.Цяла вечер седях свита в ъгъла на леглото питайки се:
-Какво се случва?
-Измина една дълга вечер изпълнена с множество въпроси.
На сутринта Ива*приятно момиче,пушачка,Руса с кафеви очи,не сме много близки*ме чакаше пред входа.Наложи се да ме чака 30 минути понеже се бях успала.Слезнах по стълбите и я видях как е седнала пред входа с тъмно зелени slim дънки,Черни обувки Nike и черен TOP.Прегърна ме и се запътихме към парка.Докато се разхождахме й разказах за това,което се случи снощи!Тя се засмя и си помисли ,че си измислям ,за да се правя на интересна.
-Ама ти сериозно ли?И мислиш ,че ще се хвана?-каза Ива
-Ива сериозна съм!
-Сигурно си сънувала!-отвърна тя
-Най-вероятно съм сънувала!-Казах отчаяно аз и реших да не споделям повече за това на Ива очевидно е ,че ме мисли за луда.
В парка срещнах Анна*леко пълничко момиче,с очила,много срамежлива,добра приятелка*тя беше видимо притеснена ,но се опитваше да го скрие.
                              след 1час
Ива се прибра ,а с Ани останахме двете.Решихме да хапнем по един дюнер затова се запътихме към близката дюнерджийница!
-Ани как си?
-Добре ,защо?
-Изглеждаш притеснена.Какво има?
-Ами...Снощи стана нещо,но едва ли е толкова важно.-отвърна тя
-Важно е кажи ми какво става!!!-Казах на висок тон аз.
-Добре ,но не ми се смей!Снощи имаше някакви сенки или силуети не знам точно.Бяха из цялата ми стая,но едва ли ще ми повярваш.
-Не!Вярвам ти.Точно това видях и аз същата вечер!
-Шегуваш ли се?-попита тя мислейки си,че само й се подигравам.
-Не,съвсем сериозна съм!
-Взехме си дюнерите и отидохме да седнем на някоя пейка в парка ,където ни чакаше приятелят ми Стан*умно момче,харесва паранормални неща,носи очила и малко харесва Ани,със зелени очи и руса коса *
-Здравей Лили*а това съм аз!С кафява коса и сини очи,на 17години*здравей А,А,А Ани-Заекваше когато я виждаше.-Защо ме повикахте толкова спешно?
-Нещо се случи с нас снощи!Нещо много страшно.-каза Ани
-Какво толкова е станало де?-попита отекчено Стан
-Разказахме му и той не можа да повярва!Каза ,че ще ни заведе при някаква МАГ САНДРА*известна по тешевизията,казват ,че говори с духове и разваля магий*
                             след 2 часа
Вече се прибрах,започнах да ровя из интернет ,за да намеря някакво разумно обяснение,но единственото,което намерих бе някаква старица ,която казва ,че преживяла същото.Нашите се прибраха от работа.Седнахме на масата и започнахме да вечеряме.
-Е мила как мина денят ти?-попита любопитни мама.
-Ами нормално,нали знаеш:разходки,приятели и така!
-Ахам...
-Звънна телефона и както си седях спокойно на масата изведнъж скочих и си отидох в стаята.Говорих с Ани и Стан.
-Хора утре на обед трябва да отидем при МАГЪТ-Каза със зловещ тон Стан
-Добре утре в 2часа и 30 мин. се чакаме на същата пейка на ,която бяхме днес
-Хора намерих нещо в интернет трябва да го видите за това утре там в 1часа.
-Добре
-Добре
-Приключихме разговора и се върнах при нашите,те тръгнаха да ме разпитват ,но аз не идържах,станах и отидох в стаята си.Точно в момента в,който си затварях очите тези силуети на мъже,жени и деца пак се появиха,но този път станах и ги попитах какво искат...
-Ти си нашият спасител-отвърнаха те
-Но как така"вашият спасител"
-Ти можеш да говориш с на...-И преди да си довършат изречението майка ми влезе в стаята и притеснено ме попита:
- С кого говориш?
-С никого!Сигурно си чула телевизора-майка ми погледна към него ,но той не беше включен.
-Кажи ми какво става!!!Момче ли има тук?-попита тя и започна да рови в гардероба мислейки си ,че там ще намери нещо.
-Не,не..просто преди малко Ива ми звънна и сигурно е това.
-Ахам...-погледна ме с озни поглед  от,който можеше да те побият тръпки. Ядосана излезе от стаята.Аз си мислех ,че щом се махне сенките ще се появят отново,но ги нямаше.Затворих плахо очи и се онесох в един прекрасен сън.