Върнах се за теб

Заклинанието

След около 3 часа вече бяхме пред вилата на Розали, пред нея имаше паркирани коли на някои от поканените гости. Чувствах се много добре. Отидох на кея и се загледах в езерото. Майк дойде до мен и ме хвана за ръката. -Хайде...купона след-малко започва, а той не може да започне без вас, Милейди. -Усмихна ми се той и ме дръпна към къщата.
Майк ме харесваше, но аз харесвах Джейк и нямаше как да отвърна на чувствата му към мен. И все пак Майки ми беше много добър приятел.
След час вилата беше пълна с колежани. Аз се вцепених. Помислих си, че ще сме малък кръг от хора, но явно партито ще се окаже точното описание което даде сестра ми сутринта.
-Розали...Какво е това за бога?
-За какво говориш?
-За всичкото това!- Розали разбра за какво говря, но реши както винаги да се направи на ударена. Вдигна раменете си и се подсмихна.
-Не е смешно!!! Половината от хората даже не са от колежа! Ти каза, че ще е скромно събиране,а това е точно противоположното на думите ти!
-О боже мой , Катерина успокой се ! Чу ли? Отпусни се момиче, нали...хаде сипи си едно и се натреси на някой сладур.- намигна ми тя и се запъти към група момчета, които аз дори не познавах...вероятно тя също!
Застанах в ъгъла, бях се стеснила, не обичах такива неща. Обмислях вариант да си тръгна, но в това време дойде до мен Каси Дарсън...откачалката на колежа...дори тя беше поканена. Всички я отбягваха заради странните ѝ приказки за духове , вампири и свръхестествени сили на които е посветила живота си. С нея съм още от гимнзаията. Разправяше как извънземните са я отвличали като малка и са ѝ правили дисекция. Естествено всички го приехме за налудничаво.
-В теб има нещо зло!- изшепна ми тя. Аз я изгледах нормално защото тя само това говори.
-Разкарай се, ако обичаш!
-Аз ще се махна, но злото в теб винаги ще бъде с теб!ВИНАГИ! Душата ти иска мъст , дори и да не знаеш!-Аз се изхилих истерично. Но, Розали, моята най-добра приятелка, която вече беше взела дозата дрога и гледаше шарено седеше зад Каси и чу нелепите ѝ думи и се върза.
-Моята НАЙ - ДОБРА ПРИЯТЕЛКА...е обладана от зъл дух!?! Моля те Каси, лудо момиче помогни ѝ , нали знаеш как се правят онези шантави вуду магии , направи и на моята приятелка, защото, ако нещо ѝ се случи ще умра!- започна да се превзема.
-Чуваш ли !!! ЩЕ УМРА!!!- развика се тя и ѝ падна в кракта напъвайки се да плаче. Видно...дрогата ѝ беше в повечко.
-Добре, добре! Ще направим магията.- успокои я Каси.
-Моля!? Ама вие сериозно ли!?! Няма да позволя някаква си откачалка да ми прилага измислените си вуду магии за да се успокои надрусаният ти мозък! В мен няма нищо лошо!
-Сигурна ли си? - подсмихна се Майк, който до чу случайно нелепия ни разговор.
Аз го изгледах криво, защото разбрах намека му.
-Аз мисля, че идеята е интересна. Защо, не? Да го направим. Ще е забавно!- каза Майк.
- Ъъъ...не. НЕ!
-Нали не вярваше в подобни глупости?
-Да, така е...
-Е, тогава? Какъв е проблема. Каси ще отвори онази нейна зловеща книжка, ще прочете от онези нейни глупави магии и това ще е всичко. Ще е забавно , моля те де!!!
-Хубаво!- Съгласих се аз кръстосвайки ръцете си в знак на сърдене.
- Искам да знаете, че моите магии са истински, не ги приемайте за детска игра!
-Да...добре, както кажеш...-измрънка Розали, която беше вече "спокойна", че лошият дух ще изчезне от мен.
Четеримата се качихме в стаята на Розали. Майк донесе свещи, а Каси причистваше пода на който щяхме да правим магията. Тя извади от чантата си някакви пръчки, които разгъна и се получи пентаграма, която постави по средата на пода. Около нея разръси сол . Сложи пет свещи във всеки край на знака и даде по една на вски от нас. Ние седнахме в стойка лотос около пентаграмата. Каси извади от чантата си магическата си книга без която не излизаше никъде. Разлисти страниците на магията" evil powers" на страница 666. От това ме побиха тръпки, макар и да не вярвах в подобни неща.
Каси започна да чете от заклинанието. Майк го напушваше смях, а надрусаната ми приятелка даже не знаеше какво се случва. Изведнъж Каси спря. Започна да се тресе. Аз се уплаших.
-Не знаех, че освен смях ще има и театрално шоу- разсмя се Майк.
Розали гледаше в точка защото мозъкът и беше размътен. Само аз се стреснах от случващото се. Каси не спираше да се тресе. Изведнъж започна да излиза пяна от устата ѝ, получи гърч и се стропли на земята, продължавайки да се тресе. С Майк скоччихме. Колиничихме до нея силно обезпокоени.
-Каси...добре...стига! Не е смешно! Спри!- Но тя не спираше. Изглежда това не беше шоу,а беше реално. Това съвсем ме притесни. Изведнъж Каси спря. С Майк тъкмо си отдъхнахме и изведнъж се появи силен вятър, а странното беше, че той нямаше от къде да се появи. Вратата беше затворена, прозорците също, свещите угаснаха. Настана пълен мрак. Розали се стропли също на земята. Побиха ме тръпки , Майк също. Изведнъж Розали стана, като сомнамбул, а свещите се запалиха отново .
- Какво подяволите!!! - изкрещя Майк.
В този миг, в този ужасяващ миг аз изпаднах в паника. Хукнах към вратата...само, че тя беше заключена. Напънах цялата си сила за да я разбия. Виках за помощ , но никой не чуваше от силната музика долу. Видях кюча за лампата и натиснах копчето. Лампата светна, но само за миг . После крушката гръмна, а с нея спря и цялото електричество във вилата. Всички спряха да правят каквото правеха.
Джейк Кларсън, моето момче мечта отиде да отвори входната порта, но и тя, както вратата в стаята на Розали... не се отваряше. Всички бяхме в капан.
-Мамка му! Мамка му!-започна да псува Майк . Обхвана го страх. Започнах да чувам гласове в глсвата си. Първоначално едва се чуваха, но после ставаха по-силни и по-силни.
"Честит Рожден Ден Сара!"
"Честит Рожден Ден Сара!"
"Честит Рожден Ден Сара!"
Изпищях. Хванах се за ушите и се плъзнах по-врата и паднах на земята.
"Честит Рожден Ден Сара!"
"Честит Рожден Ден Сара!"
"Честит Рожден Ден Сара!"
-МЛЪКНИ!!!МЛЪКНИ!!!МЛЪКНИ!!!- Крещях аз, Майк се залепи за един шкаф. Трепереше, мозъкът му не побираше случващото се.
"Ей , Сара... сега ще излезе ловеца на глави и ще ти откъсне главата!!!
-Млъкни Брандън!!"
"Сестра! Губим го, ГУБИМ БЕБЕТО!!!
-Хайде, хайде скъпа ще се справиш! Напъвай!
-Бебето се обръща!"
"Чичо-чичо-чичо-чичо"
"ПОМОООЩ!!!"
"Честит Рожден Ден Сара!"
В този миг, в този миг аз си спомних всичко. Аз съм малката Сара Бендън! Убитата Сара Бендън.
В този момент гняв обзе душата ми. Спомените ме наврахлетяха, като порой. Тялото ми се трансформираше. Лицето ми стана бяло като снега, вените ми изпъкнаха толкова много, че лицето ми стана грапаво, ирисът ми се преобърна и въпреки това виждах. Зъбите ми станаха остри като бръснач, костите ми станаха гъвкави като гума, черната ми коса стана мое оръжие, тя беше жива. Косатс ми нарушаваше физичните закони и започна да се вее из въздуха. От очите ми започнаха да текат сълзи...кървави сълзи, гласът ми стана дрезгав, бялата ми рокля стана на капки кръв. Превърнах се в чудовище, но усещах силата. Тя беше толкова мощна. Нямах чувства. Изпитвах само ...гняв към света. Самият дявол беше в мен. Изправих се, гърчейки се. На среща ми седеше приятелят на Катерина, но за мен той беше просто едно не нужно човешко същество. Тръгнах към него стъпайки върху Розали, а кракът ми я смаза. Приближавах се бавно, наслаждавах се на страхът му . Той стъпваше на зад докато не се опря в гардероба. В този миг се появи светкавица и с нея аз изчезнах, след това се появи и гърмежът. На вън заваля силен дъжд. Едрите капки се стичаха по прозореца. Усещах бързият пулс на Майк. Той се огледа много внимателно за мен. Но от мен нямаше и следа, когато изведнъж ръката ми мина през вратата на гардероба и през ребрата му, стиснах силно биещото му сърце и го извадих. Майк се стопли, а аз излязох изаждайки сърцето му. Убих и Каси.
Разбих вратата . Хората от долу насочиха вниманието си на горе към шумът. Аз клекнах на земята, завъртях главата си на 160°, ръцете и кракта също. Започнах да лазя по стълбите, във формата на паяк. Стигнах пода и отново завъртях ръцете и главата си и се изправих. Чувах сърцата на толкова много хора. Исках да ги изкормя всички до един.
Тогава светкавицата отново пресветна в голямата зала, а аз седях до големите френски прозорци. Всички видяха лицето ми. Видяха чудовището. Разпищяха се. Нахвърлиха ми се да ме убиват, но аз ги убивах един по- един. Поредната ми мишена беше Джейк, който като Майк се сви в ъгъла. Аз полазих по-земята за светкавично бързо време и се залепих за него. Той ме гледаше вцепенено. Изтрезня веднага. Напика се. Вцепени се. Аз плъзнах студените си бели ръце по-лицето му и го целунах издължавайки езика си чак до корема му. Тогава бръкнах в гърдите му и извадих и неговото сърце. Изкормих го с езика си, който се показа през кожата му. Изкарах го и изядох сърцето му. А той си остана в ъгъла. Убих всички!