Лунна светлина /ЗАВЪРШЕНА/

Глава 29

- Какво е Промяната? – извиквам в отговор.
Елиът бързо хваща Браян в желязна хватка, като го кара да не мърда.
- Анди, ако ти е мил животът, бягай!
- Няма да го оставя така!
- Прави го заради теб! Бягай! – Браян ухапва Елиът по врата и той болезнено изскимтява.
- Какво? Заради мен? Обясни ми!
- Малко съм зает. – чернокосият трябва да предвиди атаките на брат си и същевременно да се пази от следващ удар. – Хайде, по дяволите, бягай! Отиди в пещерата и не отваряй вратата, докато не ти кажа. Бързо!
Изругава, когато Браян го удря с лакът в корема и се измъква от ръцете му. Наежва се и му отвръща с прав ляв удар, който попада точно в челюстта на съперника му. Обръща черната си глава към мен. Очите му изразяват безсилие, гняв и молба. Към мен.
Стисвам зъби, когато на Елиът се налага да повали брат си на земята, да застане над него, да затисне с коляно гърлото му и да хване китките му с две ръце. Обръщам се и побягвам. Оставям зад себе си ужасяващите звуци, стоновете и борбата. Заплаквам, когато чувам вика на Елиът. Заплаквам още по-силно, когато чувам и затихващото крещене на Браян.
Бързо се вмъквам в пещерата и затварям плътно вратата, след това премествам бюрото, за да я залостя. Не, че ще спре разярен вълк, но ми дава известна доза успокоение. Поглеждам към раната и скръцвам със зъби, след което криво-ляво я промивам в банята. Сподавям вика си от допира на студената вода с бедрото ми, превързвам го с бинт, който намирам в едно шкафче в банята и сядам на леглото.
Промяната. Какво по дяволите е това? Да не би всеки вълк да минава през някаква шантава фаза, на която го избива на агресия и желание за убийство? Мама беше права, абсолютно нищо не знам за вълците, само си въобразявам. Хващам с две ръце главата си. Ами да, трябва да й звънна, тя със сигурност ще знае какво е това.
Мамка му, телефона остана в якето, а то е някъде в гората, окървавено и нещастно.
Е, явно ще се наложи да се справям сама.
Рязкото потропване на вратата ме изкарва от мислите ми. Свивам се на пода до леглото и поклащам глава. Няма да отворя, никога.
- Отвори.
Скачам и изпълнявам командата на Елиът. Отмествам бюрото и широко отварям вратата.
Сърцето ми се свива. Елиът е хванал Браян през раменете и буквално го влачи, макар че той самият едва се държи на крака. От дрехите им са останали само висящи парцали, едва покриващи телата им. Е, поне показват завидни фигури. Елиът със сигурност е пострадал по-зле – на лицето му се мъдрят две огромни синини и четири драскотини, ръцете, гръдният му кош и краката също са покрити с кървящи рани. Браян изглежда не по-малко зле. Той също има синини по цялото тяло. Кожата му лъщи от пот, а косата му е сплъстена. Очите му са полупритворени, но въпреки това гледат диво. Няма сили да се мята, изглежда напълно изцеден.