Bloodlust Psycho

Глава 1

Студена нощ, напълно нормална за месец Декември. Студен вятър се разбиваше в тялото на младата Сон Нари, свила се в една уличка. Бе изгубила покрива над главата си , семейството си. Не виждаше смисъл да живее повече , но въпреки това мисълта за смъртта я плашеше. Луташе се нон стоп по улиците безцелно. Нямаше къде да отиде , нямаше какво да прави. От училището я бяха изгонили , всички роднини отдавна бяха отписали момичето и съществуването и, приятелите и не искаха да разговарят с бездомник. Така тя остана сама. Без когото и да е било ,освен баща и. Но за нея той не беше човек. Той беше един непознат, алкохолик, животно. Той беше причината майка и да си отиде .Той беше причината Сон Нари да напусне дома си. Той е причината за живота , който водеше в момента. Решението да напусне дома си беше лесно като щракване с пръст. Не можеше да търпи повече тормоза , на който беше подложена всеки ден. Не можеше да търпи насилието, изпочупените предмети и грубия език на човека подпомогнал за създаването и. За части от секундата беше събрала багажа си отдалечавайки се от домът си. Нямаше връщане назад.

Беше изминало седмица от както младото момиче скиташе из големият град. Парите и бяха на привършване, нощите ставаха все по-студени . С това темпо тя нямаше да издържи дълго.

За разлика от нея Чон Хосок живееше в охолство. Нищо не му липсваше. Можеше да си позволи каквото пожелае. Може би преди 10 години той беше на същото ниво на което беше и Сон Нари, но това за него отдавна се беше променило. Не му пукаше за нищо друго освен за самия него. Всички , които работеха за него бяха роби. Смъртта им, за него щеше да е безразлична. Не даваше и пукната пара за тях. Те бяха просто хора работещи за него. Ако ги изгубеше лесно щеше да ги замени за секунди. Всеки в Куанджу изпитваше страх от мъжа и бяха готови на всичко само за да не бъдат поредната жертва в дългият списък от имена , който беше създал през последните 3 години. Убиваше без да му мигне окото. Наслаждаваше да гледа жертвите си. Убиваше с усмивка на лицето си. Психиката му беше повредена и той отлично го знаеше , но естествено не му пукаше. Щом му доставяше удоволствие нямаше значение.

И тази нощ като всяка предишна той седеше в офиса си, намиращ се в огромната му къща. Лактите му бяха подпрени на бюрото пред него. Изпитателно гледаше костюмирания мъж пред себе си.

- Какво искаш да кажеш? Как така го няма? - ядосан от случилите се събития Хосок се изправи от стола, на който беше седял до преди минута, удряйки яростно дървеният предмет пред себе си с юмрука си , създавайки мощен звук в тихата стая.