Хюра живее с двамата си братя - Шуга и Дае. Дае отива в Пусан, а на негово място идва Анна. Двете момичета стават най-добри приятелки. Таехюнг един от приятелите на Юнги се влюбва в Хюра, а Рап Мон, отново негов приятел, в Ани. Какво става по нататъ...
Върнахме се в хотела. Момчетата стояха във фоайето.
-Вървете горе. Ани и Юн ви викат. -Добре.
И тръгнахме. Аз отидох при Аня, а Мин при НаЮн. Влязох в стаята.
-Анна...видях я облечена с бели къси панталони, син потник с гол пъп, кафява жилетка и ботуши.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
-Лал Монстър ще остане без думи - тя се усмихна срамежливо.
Говорихме си. След което отидохме при Мон и НаЮн. Тя беше облякла с черен потник, къси дънкови панталони и риза вързана на кръста.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Поговорихме си и след това слязохме при момчетата.
-Мале. - Момчетата не сваляха очи от нас. Станали неловко. -Добре стига сте ни гледали така, че става неловко. Хайде да се разходим. -Може, но искам да отпуснем малко. Не искам при фенове. Може да идем в гората, там няма никой. -Мда.
Направо станахме и тръгнахме. След време бяхме в гората. Разхождахме се, разхождахме се и изведнъж от нищото се появи една кола. Всички се дръпна ме назад, но НаЮн не разбра какво става. В следващия момент тя се озова на земята до колата. Всички и помогнаха, а аз отидох да видя дали шофьора е жив. В колата имаше две момичета, които нямаха и драскотина. Едното беше в безсъзнание, а другото ме гледаше, след което затвори очи. Повиках Юнги, Монстър и Джимин. Докато издърпвахме едното момиче, другото се събуди. Оставих Тае да я гледа. Нещо си говореха, след което той ме викна. Отидох.
-Тя говори на английски, но не разбирам много от казаното. -Ами добре.
Тя ни гледаше объркано. Ви отиде при Юн.
-Здравей - започнах на английски - имаш ли нужда от нещо? -Аз... Не. Къде е Аида? - отвърна ми тя. -Коя е Аида? Да не е другото момиче? -Да, а ти как се казваш? - попита ме вече изправена. -Хюра - отговорих гледайки нагоре. Тя беше по-висока от мен - А ти? -Талиа. -Повиках линейка - съобщих и, а тя се спря. -Какво? Не! Аида! - тя се затича към другото момиче.
Талиа хвана Аида по мишница и започна да я дърпа нанякъде.
-Повикали са линейка! - крещеше тя на заспалото момиче.
Ние не разбрахме защо се тревожи.
-Талиа почакай! Къде тръгна?
Преди да чуя отговора от пострадалото момиче, Джин извика.
-Вижте те са търсени....през 2055 година. -Как така? -Ами така пише на вестника. -Талиа.... -Да? -От къде имате вестник 40 години напред? -Ами.....кристалът, който нося - тя показа ръката си която беше увита с нещо - е много важен и трябва да го върна възможно най-бързо - тя започна да разказва историята си (ако искате да разберете каква е тя прочетете я ILoveDC666 - С теб съм, винаги!) - и явно кристалът ни е дал още време. Чакай коя година сме? -2016.
Тя се загледа на някъде. След това успя да каже: -BTS? Вие сте... Много подмладени. -Апък аз дойдох тук да се отърва от фенове. - каза оттегчено ТаеТае. Засмяхме се.
-Какво става? Къде сме? - попита другото момиче, което явно се беше събудило. -40 години назад във времето сме. -Защо ли не се очаквам?... - измъмри Аида. -Хюра! Юн се събуди! - съобщи ми Анна.
Отидох при нея, за да видя как е.
-Юн как си? -Ами.....добре...малко ме боли главата, но какво стана? -Една кола те удари. - разказах и, а тя гледаше уплашно.
Монстър и Талиа говореха нещо, но не чувах какво. После решихме да се връщаме, за да може да викнем такси на момичетата.
Стигнахме хотела. Той беше на центъра, затова лесно им намерихме превоз.
------------- Това е новата глава. Преплетена е с една друга книга, както разбрахте. На ILoveDC666 - С теб съм, винаги! Историята наистина е хубава. Препоръчвам ви я. Това е от мен за сега. До другата глава. ❤❤❤❤❤
