Момчетата и аз

Глава19

Чух шумолене на лист пред лицето си. Отворих очи и видях рисунка по точно портрет. И не какъв да е портрет а портрет на мен. Как седя в градина от бели рози и съм в дълга розова рокля. Лицето ми е толкова невинно. Рисунката бе невероятна.

- Е какво мислиш? - Темин се усмихна и сложи ръка зад главата си.
- Ами.....аз нямам думи. Невероятна е! Ти си много талантлив! - той се усмихна по-широко.
- Радвам се че ти харесва и благодаря. - леле никога не съм го виждала такъв и съм приятно изненадана.
- А какъв е поводът за да нарисуваш това уникално творение? - реших да попитам.
- Ами поводът са моите чувства, към теб. - той се засрами и отново погледна към пода.
- О...ами....- не знаех какво да кажа.
- Виж....сигурно си мислиш, че съм плейбой и с действията си го доказвам. Но от както те видях постоянно си ми в главата. Знам, че си с брат ми, но трябваше да ти го кажа. Виждам, че и ти си влюбена в него и за да си щастлива ще те оставя, доволен съм и в приятелската зона. - той леко се изчерви и отново ми се усмихна.
- Аз....просто..... - не знаех какво да кажа, но накрая всички емоции се събраха само в една едничка дума - благодаря.

В този момент Марк влезе в стаята. Беше задъхан. Явно е тичал по стълбите.
- Вие какво правехте? - беше много притеснен и ядосан.
- Нищо показвах и една рисунка. - Темин отново сложи онази идиотска усмивка.
- Не ме лъжи! Кейти поне ти ми кажи истината! - той ме хвана за раменете а очите му бяха пълни с гняв и нотка мъка.
- Но, това е истината виж. - показах му рисунката и му се усмихнах - Темин я е нарисувал за мен, той ми каза, че подкрепя връзката ни и няма да ни пречи. - не сваля усмивката си а Марк се успокои после ме прегърна.
- Обичам те. - той прошепна в ухото ми и аз потръпнах.

След това отидохме в стаята му. Легнахме на леглото и започнахме да гледаме филм. Бяхме се гушнали, и от време на време Марк ме дапяняше с малки, и нежни целувки. Вечерта Марк ме изпрати до вкъщи.

Когато се прибрах станах свидетел на ожесточената гонка между Крис и Лухан. Крис тичаше по стълбите на долу към хола гонен от Лухан, когато се спъна в кракът си и се претъркули по стълбите на долу. Лухан се пръсна от смях както и всички в големия хол.

- Внимавай бе льохман. - Лухан реши да се заяде.
- Кой е льохман бе льохман. - Крис се изправи и погледна кръвтишки Лухан.
- О заболя ме! - Лухан сложи ръка на сърцето си и направи трагична физиономия.
- О ще се погрижа да те заболи повече. - Крис направи злобна усмивка и подгони Лухан.

Гонката продължи още половин час, на всякъде имаше съборени мебели и нъзглавници на земята. След това всички се навечеряхме и си легнахме.

***
На сутринта отново бе време за у-ще. Оправих се и слязох при другите.

***
Момчетата и аз вече бяхме в у-ще. Марк дойде при мен и ме целуна. Денят мина както оикноненно. След като би звънеца за края на последния час, всички си тръгнахме. На двора ме чакаше Марк. Той тръгна с нас. Но, ни спря нечии женски глас.

- Марк...Марк! - някакво момиче тичаше към нас, щом стигна до нас прегърна Марк. - Липсваше ми!

Извинявам се за грешки и благодаря, че следите историята ми. Ако ви е харесала моля гласувайте. Обичам ви! ♥♥♥