- Ще се разведа с теб и ще те унищожа Харолд ! - каза разгневените момиче и с бързи крачки се отправи към вратата .
- Не забравяй , че све още сме женени и няма да позволя да се рязведеш с мен колкото и да искаш скъпа . - след думите си красавеца п...
След като влезнахме отново в къщата с бавни крачки отидохме в кухнята и Хари седна на един от столовете пред барплота , а аз отворих хладилника и като по чудо беше пълен с храна . Сякаш дядо Коледа е дошъл с чувала и го е напълнил хах . Извадих продуктите , нужни ли за спагети и сипах топла вода в една тенджера , сложих спагетите вътре и ги сложих на включения котлон . В един от шкафовете намерих чаши . Извадих ги и ги измих , защото кой знае колко време са седяли там . През цялото време Харолд ме наблюдаваше и не казваше нищо и по-добре , не искам да си говоря с него точно сега . Налях вода и сложих прибори на масата . Спагетите бяха почти готови затова ги махнах от котлона и сервирах . Изведнъж Хари стана от мястото си и тръгна към вратата , в последния момент се обърна и ми каза .
- Отивам до колата за малко . Не прави глупости ! - аз просто кимнах и той излезе . По-рано днес бях видяла някаква врата в дъното на коридора . Исках да вляза , но беше заключена . Докато Хари го нямаше аз изтичах до там и като по магия беше отворена . Влезнах в тъмната стая и видях всякакви снимки на семейството ми и мои включително , закачени по стените . Имаше схеми на катастрофата убила родителите ми . На масата имаше лаптоп в който имаше само една папка отворих я и пуснах записа . След като преслушах записа няколко пъти , солени сълзи започнаха да се стичат по лицето ми . Огледах се още малко и видях снимка на колата ударила тази на баща ми . Вътре беше , беше , беше .................. В този момент Стайлс влезе в стаята и ме гледаше шокирано . Без да мисля започнах да нанасяме удари по гърдите му .
- Ти ! Ти си го направил. Нещастник , чудовище . Ти си го направил . ЗАРАДИ ТЕБ СЕГА СИ НЯМАМ НИКОГО ! Ти си виновен , само ти ! Останах без семейство заради теб . Ти си виновен ! Само ти , ти си виновен , само ти ......- згромолясах се на земята и той обви ръцете си около мен . Борех се с чувството вътре в мен, което ми казваше да го отблъсна от мен , но не искам отново да съм сама . Сега имам само него . Прегърнах го стискайки тениската му всеки път когато спомените изплуваха в съзнанието ми. Неусетно съм заспала в прегръдките му. В прегръдките на човека , който съсипа живота ми из основи .
На другата сутрин ........
Отворих едното си око и бях залепена от слънчевата светлина . Огледах се и видях Хари до мен . Спомних си всички неща случили се вчера . Болката , тъгата , празнотата , липсата , всичко това ме заля като вълна . Станах внимателно и отидох към кухнята .Нямах сила да ям каквото и да е затова си направих едно кафе . Качих се горе , за да се преоблека .
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
След като се облякох реших да изляза малко на въздух . Седнах на пясъка и просто не исках да мисля за нищо особено за Харолд . Без да мисля се запътих към океана пред мен . Нямаше значение , че все още носеб тъпата рокля на тъпия Хари . Влезнах във водата и започнах да плувам под вода . Водата отмиваше всичката болка , причинена от Стайлс . След половин час излезнах . Цялата бях мокра . Дългата бяла рокля беше прилепнала по тялото ми . Мократа ми коса падаше по раменете ми , а краката ми бавно правеха всякакви движения във водата правейки вълнички .
ГТХ
Преди малко се събудих на пода , но нямаше и следа от Михаела . Излезнах навън и се подпрях на рамката на вратата , отпивайли от кафето си . След малко Михаела излезе от водата . Бяла й рокля беше прилепнала по тялото й , а краката и си играеха с морската вода . Чак сега осъзнах колко много я искам до мен в леглото .
Хей хора това е новата глава . Коментарайте и харесвайте!!!
