I need U

Проблем

Събудих се от алармата си и скокнах от леглото. Приготвих се за училище и слязох долу. Когато отидох в кухнята, нямаше никой. Отворих хладилника и започнах да ровя из него, за да си направя закуска. Открих яйца и си направих омлет. 

Стана вече 06:45ч. , а нашите още не бяха станали. Обикновено, когато аз сляза в кухнята, ги виждам облечени, засмяни. А сега спят. Отидох до стаята им, за да ги събудя.

-Ставайте! Четвъртък е! - започнах да викам и се качих на леглото и започнах да го тъпча.

-Само още 5 минути. - измрънка баща ми.

-Никакви ти 5 минути! Ставайте! - още малко и щях да взема два капака и щях да почна да ги блъскам един в друг.

-Добре, добре. - майка ми си размърда задника и стана.

-Тате, ти също! - започнах да го гъделичкам. Това беше неговата слабост.

-Добре, добре, ставам. - той също се надигна и отиде в банята.

~~След 10 минути~~

Излязох от вкъщи и видях Джунгкук да излиза.

-Джунгкук! - извиках му и той като кученце затича към мен, след което ме прегърна.

-Здравей. - каза ми той.

-Здравей. - отвърнах му и се запътихме към училище.

~~Във академията~~

Влязохме във академията и всички започнаха да си шепнат. Тогава осъзнах, че още държа ръката на Джунгкук. Започнах да си я отпускам, но той я стисна.

-Остави ги да си говорят каквото си искат. - прошепна ми той, а аз само кимнах.

Влязохме във класната стая и часът започна нормално.

Часът свърши и беше междучасие. Всички, които подминаваха вратата, ни гледаха и си шепнеха. Бях гадже на Джунгкук. Голяма работа! Не е толкова голяма новина. Добре, че часът започна.

~~На обяд~~

Седнахме със момичетата да ядем. Беше доста шумно, поради фактът, че ходех с Джунгкук. Искаше ми се всички гласове да спрат. Но нали казват "внимавай какво си пожелаваш" и точно тогава всички гласове утихнаха. Бях сигурна кой влезе в столовата. Не беше нужно да споменавам имена.

-Какво сте ме зяпнали, сякаш сте видели призрак?! - Хе Ра се развика и отиде да си вземе табла. Като по чудо, тя не дойде да се разправя с мен, а просто си отиде на масата.