Момчетата и аз

Глава23

Дауон ме целуна по челото. След това понечи да ме целуне, но се спря. Той на истина не е лош, но все още не мога да му се доверя. Няма да направя същата грешка както с Марк. А как ли е той сега? Дали мисли за мен? Искам да видя усмивката му. Кейти осъзнай се той само те е използвал! Не мисли за него!

Отново се върнах в реалноста. Дауон ме гледаше. Беше се усмихнал.
- На какво се усмихваш?
- На теб. Любувам ти се. - той се усмихна още повече а аз леко се изчервих.
- Но, в мен няма нищо сециално. - погледнах към земята.
- Грешиш! - намръщи се - Ти си толкова прелестна особено когато се изчервяваш ;). - значи е забелязал, че се изчервявам!
- Грешиш аз не съм специална. Всички гледат как да ме използват. Както..... - в този момент се сетих за Марк - Марк. - щом изрекох името му остра болка прониза сърцето ми и една сълза се стече по бузата ми.

Дауон допря дланта си на бузата ми и изтри сълзата ми.
- Аз ще ти помогна......да го забравиш. От сега нататък ще се погрижа само да се усмихваш. Няма да позволя да отротиш и една сълза. Ще те даря с обичта която заслужаваш. Само ми дай шанс и ще видиш. - той ме прегърна - Е ще ми дадеш ли шанс?
- Д-да. - сигурно Марк вече ме е забравил. Сигурно сега се радва, че се отървал от мен. В момента може би се натиска с Анабел. Е няма само той да е щастлив. И аз имам право на щастие и ще му се насладя. Ще дам шанс на Дауон. - Давам ти шанс. - усмихнах се.
- О благодаря ти! - той ме завъртя след това отново ме прегърна. Но, къркоренето на стомаха ми ни прекъсна.  - Хах явно принцесата ми е гладна. Хайде да отидем да хапнем.

ГЛТ (Дауон)

Кейти ми даде шанс и аз няма да я разочаровам. Ще и помогна да забрави онзи идиот Марк.

След като се навечеряхме решихме да гледаме филм. Избрахме да гледаме комедия. По средата на филма Кейти заспа. Реших да я заведа в стаята и да си легне. Взех я на ръце като булка и я заведох до стаята и. Поставих я на леглото. Беше толкова сладка докато спеше. Не се стърпях и я целунах по челото. След това излязох от стаята по-щастлив от всякога.

На сутринта станах. Отидох до кухнята и си направих кафе. След като го изпих погледнах колко е часа. Беше 12:30 а Кейти още не се е мяркала. Сигурно още спеше. Реших да отида и да я събудя.

Стигнах пред стаята и почуках на вратата, но никой не отговори. Влязох вътре, но нямаше никой. Гледах към леглото когато зад гърба ми се чу отваряне на врата. Обърнах се и видях Кейти която излизаше от банята само по хавлия.