Хюра живее с двамата си братя - Шуга и Дае. Дае отива в Пусан, а на негово място идва Анна. Двете момичета стават най-добри приятелки. Таехюнг един от приятелите на Юнги се влюбва в Хюра, а Рап Мон, отново негов приятел, в Ани. Какво става по нататъ...
Не отделях очи от него. Минавахме покрай прозорците в коридора и слънчевите лъчи се отразяваха в червеникавата му коса. Червената риза, която носеше, се развяваше, от вятъра идващ от отворените прозорци. Беше перфектен.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Вървяхме и отидохме в ресторанта на хотела. Забелязахме че и останалите са там и закусват.
-Анньонг - поздравиме ги. -Здравейте - седнахме и повикахме сервитьора, за да ни донесе храната. -Ееее защо слязохте толкова късно? -Джънгкук се оспа. - всички се засмяхме.
Нахранихме се и станахме. Докато ядохме се оговорихме да излезем да се разходим. Аз и Куки останахме във фоайето, а другите се качиха да си вземат горнища, защото вън е студено.
-Защо като останем на саме обикновено е толкова неловко? - попита ме объркан. -Ами не знам. - продължих да си разглеждам социалните мрежи. -Погледни ме. - нареди ми, но аз не му обърнах особено внимание. След което той хвана брадичката ми, завъртя ме с лице към него и ме целуна - Юн.. -Да? - казах след като се отдръпнах, гледайки надолу. -Юн аз...не мога да сдържам чувствата си вече. Не ми... - разбрах какво ще ми каже, затова само се доближих и го накарах да замълчи. -И аз те обичам! - прошепнах му, когато се отделихме един от друг.
Най-накрая му разкрих чувствата си. Бях щастлива. До сега не съм харесвала момчета, но Джънгкук промени нещата. Другите слязоха, а ние станахме от диванчето. Куки хвана ръката ми. Погледнах го, усмихнах леко и кимнах. Той ми отвърна с широка усмивка и преплете пръстите ни.
-Охо най-сетне и вие да се разберете. - каза Джин, а ние се спогледахме и се усмихнахме.
