☆ Deep and Personal ☆

LDR

Всичко приключи така, както започна - неусетно.
От непознат, съвсем непознат, той се превърна в най - скъпия за мен непознат. Копнеех за вниманието му, за усмивката му, за устните му. Молех се да го видя поне в сънищата си, събуждах се с усмивка, след нощните видения. Секунда беше нужна на усмивката да се превърне в сълза. Една сълза от любов - обичах го, втора от болка - той не беше тук, трета от самосъжаление - той не беше тук, следваща от липса - той не беше тук. И така, сълза след сълза, чувство след чувство, изплаках сълзите си, ден след ден, нощ след нощ, малко по малко, докато не ми остана едно - нищото. Неусетно. Той изчезна, неусетно. Не плаках. Болеше. Изгаряше. Не плаках. Нямах повече чувства. Само болка. Не плачеш от болка. Плачеш от страх, любов, щастие, нещастие, загуба, скръб, тъга. Болката гори. Изпепелява те отвътре. Не плаках. Страдах. Малко. Защото вече нямах нищо.
Загубих го така, както се влюбих - неусетно.

К. Т.