Глава 8

130 14 0
                                    

 Мат всякаш се успокои като му казах.

-Искаш ли аз да карам? - попита.

     Аз кимнах и сменихме местата си. Оставихме колата  в сервиза и той ме изпрати.

-Благодаря ти ! - казах, когато стигнахме пред вратата.

-Няма проблем! -усмихна се, след което аз затворих вратата, а той очевидно си тръгна.

 Качих се в стаята си. Взех си душ и си легнах.


-Ставай, Лиса! - чух леля да ме вика и станах.

Оправих се и слязох при нея.

-Да? - попитах я сънено.

-Искаш ли с мен?

-До къде?

-Имам малко работа.

-Добре.- съгласих се.

 Тръгнахме. За по-малко от 2 часа свършихме всичко и тръгнахме към нас.

-Какво ще правиш по-късно? - попита леля като се прибрахме.

-Не знам. Нямам никакви планове.

-Добре. Гледай да си вкъщи към 19:30.

-Защо? - погледнах я въпросително.

-Ще вечеряме с една приятелка.

-Добре. - казах и се качих в стаята си.


   -Къде беше? - попита ме Линда. Говорехме си.

-С леля.

-Добре. След 20 минути в парка?

-Добре. - казах и затворих. Е, явно вече имах планове.

Оправих си косата и си взех телефона. Когато стана време излязох. Линда още я нямаше затова я изчаках и седнах на една пейка. За моя ,,радост" точно в този момент се появи Джак. Да, нали?!? Бях супер ,,радостна" . Обърнах се с гръб към него и момчето, с което ходеше. Тогава Линда се появи.

-Да се махаме? - предложих, а тя ме изгледа въпросително.

-Не. Исках да те запозная с гаджето ми.- зарадва се и помаха на някого.

-Имаш гадже? - вдигнах вежда.

-Да. Обърни се. - каза и ми показа момчето, което ходеше с Джак. Изпъфтях.

-Какво?- изненада се Линда

-Нищо.- направих фалшива усмивка.

Те дойдоха до нас. Линда гушна гаджето си.

  -А, това е Джак. - каза тя.

-Да, познаваме се. - казах безчувствено.

 След известно време влюбената двойка отиде да някъде и останахме сами.

-Е, явно съдбата иска да ни събере!?! - каза Джак.

-Не мисля така.

-И защо? - вдигна вежди.

-Джак, няма да съм ти поредната бройка. - казах.

-Какво имаш предвид? - попита учудено.

-Знаеш какво имам предвид.

-Добре, добре ,съжалявам. Но за това със съдбата не се шегувах.

-Е, не ме интересува. - отново фалшивата ми усмивка.

-Щом така казваш. - засмя се той.




Fast cars and Unknown loveDonde viven las historias. Descúbrelo ahora