I need U

Ще бъда до теб, каквото и да става

Обърнах се с гръб към нея, когато ми причерня.

 ~Гледна точка на Скайлър~

Джунгкук се обърна в посока към дома си, когато падна на земята като мъртав.

-Джунгкук! - отидох до него с надеждата да стане. Бутах ли го, бутах, но не стана нищо. Звъннах на бърза помощ. Не знаех какво му имаше. Много се тревожех за него. Сълзите ми се стичаха една по една. Много исках да се събуди...много. Линейката дойде бързо и сложиха Джунгкук върху носилка. Отидох в линейката заедно с него и през целият път до болницата го държах за ръката. 

~~В болницата~~

Настаниха го в една стая и ми казаха да изчакам, за да му направят изследвания. Обадих се на майка му. След като ѝ казах новината, тя много се разтревожи и каза че с бащата на Джунгкук ще дойдат колкото могат по-бързо. След известно време докторът дойде.

-Докторе, как е той? Кажете ми, че е добре. - много се надявах на добри новини.

-Той е добре. Просто е преуморен и не е получавал нужното количество кислород. - каза докторът. 

-В ресторанта. - помислих си. Докато бяхме там, Джунгкук ми се стори червен и попнах лицето му. Беше топъл, но ми каза, че е добре.

-Благодаря ви! Може ли да го видя? - много исках да видя в какво състояние е.

-Да. - при отговорът на доктора много се зарадвах. Влязох в стаята, а Куки беше със затворени очи. Отидох до леглото и му хванах ръката, след което започнах да му говоря.

-Куки, много искам да се оправиш. - сълзи започнаха да се стичат от очите ми. - Ще бъда до теб, каквото и да става. Няма да те оставя. - целунах ръката му и Джунгкук отвори очи. Много се зарадвах. Тези негови тъмно-кафеви очи се отвориха и ме погледнаха. 

-Скайлър, какво се случи? - попита и се огледа.

~Гледна точка на Джунгкук~

Събудих се от нежен допир върху лявата си ръка. Отворих очи и видях, че това не е моята стая или холът. Скайлър беше до мен и ми говореше нещо.

-Скайлър, какво се случи? - когато попитах това, усмивка се появи на лицето ѝ.

-Джунгкук. Много се радвам че се събуди. Как си?

-Не знам. Малко съм замаян и ми е топло. Какво стана? Защо съм...в болницата?

-Докато ме изпращаше, ти припадна. Докторът каза, че си се преуморил и не си получавал нужното количество кислород. Имаш ли нещо, което не казваш?

-Не. Няма нищо. - излъгах я и сложих обичайната си усмивка. Не исках да знае, че по цяла нощ будувам и си мисля за нея, докато я рисувам. Не исках да я тревожа. Тогава вратата на стаята се отвори и подителите ми влязоха вътре.

-Синко. Какво се случи? Как си? - попита загрижено баща ми.

-Спокойно, тате, добре съм. Добре, че беше Скайлър да извика линейката. Не знам, какво щях да правя без това момиче тук. - сплетох пръстите на ръката ми със тези на Скайлър.

-Преуморил се е. Не му е достигало кислород. След часовете отидохме в ресторант и преди да започнем да ядем, лицето му ми се стори червено, затова го пипнах. Беше топло, но той ми каза, че е добре. - каза тя и ми се усмихна.

~Гледна точка на Скайлър~

-Аз ще тръгвам. - казах аз и взех чантата си.

-Постой още малко. - Джунгкук направи намусена физионимия.

-Утре ще дойда пак. Няма да стоиш във болницата завинаги.

-Добре. Но искам целувка. - ейй, не му ли стига, че линейка му извиках, а сега иска и целувка? Но нямаше да споря и го целунах по бузата. - Искам още една. - брех, нахалитет! Целунах го и по другата буза. - Стига деее! Знаеш къде искам. 

-Знам. Просто се майтапех с теб. - целунах го нежно по устните. - До утре.

Излязох от стаята и се запътих към вкъщи. По пътя за дома ми не спирах да мисля как Джунгкук падна на земята, и то пред мен. Много се надявах да го изпишат бързо. Влязох в нас и си написах домашните, приготвих раницата си за утре и се проснах на дивана. Гледах телевизия и ми беше много убито. Нямах с кого да изляза. Момичатата бяха извън града, Джунгкук- в болница, а родителите ми щяха да закъснеят. По едно време усетих как очите ми се затварят. Неусетно съм заспала.

След известно време чух гласова.

-Сигурно ни е чакала. - това беше гласът на майка ми.

-Ще я сложа в стаята ѝ да си легне. - чух стъпките на баща ми итой се приближи. Вдигна ме от дивана и започна да се качва по стълбите. След малко ме постави на леглото ми. Целуна ме и ме зави.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Добре, не са минали 12 часа, а вече събрах 11 гласа. Благодаря! Знам, че главата е кратка, но поне разбрахте какво се случи. Ще кача новата глава до няколко дена. Дотогава и бъдете здра'и ;)