BTS: Just Stay With Me

Част 60

-Даааааеееееее - провика се Юнги - прибрахме сее.

След тези думи Даехюн се появи по боксерки. След него дотичваше някакво друго момче, обуващо дънките си. Стана ми напълно ясно какво става, но все пак гледах объркано.

-Кой е този Дае?
-Ами хюнг, това е - двете полуголи момчета се спогледаха и непознатия за нас кимна - това е гаджето ми.
-Гадже?
-Да.
-Аз съм Джънхонг.
-Дообре става ли да си тръгнеш трябва да говоря с брат ми. - помолих '' отчиво ''.
-Добре. - целунаха се и излезе.
-Така сега чакам обяснение.
-Ами нали ти като поведе другите на турне и аз отидох на прослушване в една компания. Станах трейни и се запознах със Зело и още няколко момчета, защото ни сложиха в група. С него се харесахме той ми каза какво чувства и аз също му признах. След това нещата просто се получиха.
-Ъъъъ.... Добре аз отивам да помогна на Мин, а ти си обуй панталон. Не искам тя да те вижда така. - каза Шуга, а аз си умирах отвътре от смях.

Той излезе, а аз и брат ми, като пълни бебета, започнахме да се смеем и не можех ме да спрем. Не след дълго Юнги влязоха и оставиха куфарите на земята.

-Здравей Дае..... Защо си само по боксерки? - засмях се Мин. Тогава той се усети и тръгна да тича към стаята си. Иначе Шуга щеше да го направи на нищо.

С Мин се засмяхме и започнахме да разтоварваме баражите. Аз взех моя куфар и тръгнах към стаята ми. Изведнъж вратата се отвори рязко и аз се обърнах. Нямаше смисъл от обръщането, понеже вече бях на втория етаж, ама както и да е.

-Юраа..... Юраааа. - това беше Таехюнг. Оставих си багажа на средата на коридора и бързо дотичах долу.
-Какво бе? Какво си се разкрещял?

~Седем месеца по-късно~

-Мин къде е Джин?
-Мисля, че е на долния етаж?
-Аха мерси.

Слязох долу.
-Джин дай ми телефона!
-Иначе какво ще стане?
-Мииии. Не знам. Нищо. Сега ми го дай! - Той си вдигна ръката. Тогава разбрах, че няма смисъл дори да се мъча да го взимам. - Айшшш дай ми проклятия телефон бе.
-Вземи си го!
-Знаеш, че не мога. - погледнах го тъжно.
-Хайде де поне опитай.

Подскочих и.... Нищо. Опитах отново, но пак без успех. Джин се смееше като изперкал. По едно време зад него се появи Рап Монстър.

-Охо къде е Аня? - попита Джин.
-Ъм при момичетата. Какво правите?
-Той ми взе телефона. Аз си го искам, но той не ми го дава.
-Знаеш ли колко любов има в съобщенията и с Джимин.
-Джимин? - попита учуден Нам Джун.
-Да.
-Ами Таехюнг?
-С него не толкова.
-Оуууу.
-Добре това е лично. - седнах на земята и обърнах коленете си с ръце - Не е хубаво, когато правите така - започнах да
''плача''. (Така е когато отчаяно си искаш телефона.)
-Айде върни и го. Не я караш да плаче.
-Добре айде.