Fast cars and Unknown love

Глава 11

-Джак! - извиках.

Той се усети и хвана по-здраво волана. Постепенно намали и спря.

-Какво си мислеше,че правиш? -извиках.

-Съжалявам.

-Не мисля така. -казах и тръгнах да излизам от колата.

-НЕ, изчакай. - каза и се протегна, за да заключи.

-Какво правиш? - погледнах го.

-Съжалявам за това. НЕ очаквах някой да се появи.

-А защо го направи тогава? И да, да знаеш - то, по пътя не минават коли.

-Просто Джони ми каза,че обичаш бързи коли или нещо такова. Исках да те впечатля.

-ДА ме впечатлиш? - повторих последните му думи и махнах ръката си от вратата на колата.

-ДА. - каза той, но по-тихо.

-Леле. - казах тихо, за да мога само аз да го чуя, но очевидно и той е успял, защото се усмихна.

-Искам да те питам нещо. - каза той,а аз го погледнах въпросително.

-Кажи?

-КАкво ми има?

-Смисъл?- свих поглед, защото не разбирах въпроса му.

-Какво ми има? Защо не ме харесваш?

-Не съм казвала,че не те харесвам.

-Напротив.

-Аз не говоря за такова харесвам.

-А аз да.

-Е, аз не.

-Смисъл... ти си единствената, която ме игнорира в Туитър. Не знам защо, но си падам по теб, по някакъв особен начин. - призна си.

-Аз... аз...

-КАкво? - погледна ме учудено.

-Не мисля,че ...

-По-добре не продължавай. - облегна се назад и мисля, че искаше да удари клаксона с всичката си сила.

-Не мисля,че съм сигурна какво изпитвам към теб. - казах бързо.

Той всякаш ме погледна с надежда.

-Но все пак изпитваш нещо?

-НЕ знам. Смисъл мислех, че си като всички други... че просто искаш да се възползваш.

-А, сега си промени мнението?

-Може да се каже.

-Радвам се. - засмя се той.

Погледна ме. Започна да се приближава, за да ме целуне.

-Джак. - изписках.

-Съжалявам.

-Къде щяхме да ходим? - отклоних темата.

-Всъщност...Стигнахме. - каза той и двамата слязохме от колата.